Наполовина е намалял броят на овцете във фермата на Гюнай Шефкет в село Колец за година време.

От 280 глави добитък през миналата година по Гергьовден, сега със сина си Шефкет се грижат за 120.

Месо на мръвки не продават тази година. Правят жеста да колят само за познати. 10 лева е килограмът на живото тегло, което е с 3 лева над миналогодишната цена. Младо агне излиза около 230 -250 лева.

Тази година  баща и син отглеждат овцете предимно за мляко, иначе само за месо сметките им не излизат.

Изкупната цена за литър мляко е 1,80 и животновъдите са в общи линии доволни. 20 стотинки получават повече в сравнение с миналата година, но пък фуражите са поскъпнали почти тройно за това време-от 30 на 80- 90 стотинки за килограм.

2 лв. трябва да получават животновъдите за литър мляко, за да е цената адекватна, казват собствениците на фермата, но си дават сметка, че това няма как да стане в този момент.

Шефкет и Гюнай споделят, че колегите им от други краища на страната, които се оплакват, че едвам свързват двата края са прави донякъде, но и че не е чак толкова тежка ситуацията.

„Всичко е въпрос на гледане, на грижа, на труд“, казва 21-годишният Гюнай, който вече е неотменен помощник на баща си в овчарника. При тях проблемът е с намирането на сигурен човек, който да извежда стадото на паша. Овчарят, който работел преди е починал и сега не могат да попаднат на човек, който да е толкова стриктен в работата си и на когото да имат доверие. Затова се налага да гледат овцете само на хранилка, а това оскъпява крайния продукт-мляко и месо.

След християнските празници през май, стопаните подготвят животни за продан за Курбан байрям.

13-14 лева е конкурентната цена на живото тегло, която търсят животновъдите от съседните ферми. Баща и син обаче са категорични, че няма да вдигат от 10 лев килото нагоре, защото съзнават, че хората нямат пари като през миналата година и много от тях няма да могат да си позволят скъпо агнешко. В магазините цената на кило месо е двойно по-скъпа от тази на фермерите от Колец, а се продава вносно гръцко, наблъскано с протеини, казват те.

А за Гергьовден специалистите предупреждават потребителите да оглеждат хубаво месото в магазинната мрежа преди да купят.

По регламент търговците трябва да предоставят на видно място информация за произход на месото. На практика обаче има няколко важни детайла, по които можем и сами да определим дали то е прясно.
Един от детайлите е по мазнината на агнешкото-колкото по-светла е тя, толкова месото е по-прясно, а животното е било по-младо. Допълнителен индикатор за това е и цветът на месото-той трябва да е светъл и максимално равномерен.

Един от главните критерии за добро агнешко месо се явява еластичността му. Това може да се провери с натискане с пръст-месото трябва бързо да възвърне формата си.
Ароматът на агнешкото трябва да бъде приятен и наситен. Ако в месото има странични миризми, то вероятно или животно не е правилно хранено, или е било болно.
Костите на месото от младо агне са бели.