3098 са имениците от община Хасково на днешния Гергьовден. В областния град живеят повечето от тях – 2679 души.

Празникът на 6-ти май, посветен на Свети Георги Победоносец е наистина голям, защото името е сред най-разпространеното у нас.

Той е имен ден на хората с имената Георги, Генчо, Гергана, Гергина, Гинка, Ганка, Ганя, Ганчо, Георгия, Габриела, Габриел и производните.

Георги е едно от най-предпочитаните имена за новородените момчета. То е на второ място по избор на родителите, след Александър.

При мъжете обаче Георги е името, които стои на върха на топ 20 на най-разпространените мъжки имена, изпреварвайки броя на имениците на Ивановден и Димитровден. Личните имена на мъжете у нас са над 30 хиляди. Името Георги носят 151765 от мъжете в България. 

Габриела е изборът на 8-мо място по предпочитания за кръщаване на новородените момиченца у нас през миналата година. 

Гергана е сред най-разпространените женски имена в страната. То е на 8-мо място по именици в класацията топ 20 на женските имена. 28507 жени в България носят това име и днес имат повод да почерпят за здраве.

Фамилията Георгиеви е на второ място в тази класация.

На Гергьовден започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието. Според някои изследователи празникът води началото си от тракийската древност, а според други е със славянски произход. Има хипотези, че  следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.

Според българската традиция на този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните.

В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, или ходят боси по нея.

Вярва се, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“.

На връщане към домовете си хората берат свежи зелени растения-коприва, здравец, люляк, с които окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни. 

Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и диалози, имащи скрита брачно-сексуална насоченост. Освен люлеенето, почти из цялата българска етнична територия, на разлистени дървета се окачат кантари, на които хората се теглят, вярвайки, че това е един от начините да бъдат здрави и жизнени през годината.