Средновековният човек е бил далеч по-грамотен, отколкото ние днес си представяме. Това разказа пред БТА доц. д-р Нина Гагова от Института по литература при Българската академия на науките.
Доц. Гагова е ръководител на проекта "Четивото за миряни в южнославянската традиция: социокултурна динамика на репертоара ХIV-ХVIII век”. През изминалата седмица в БАН бе открита изложба, която разказва за четивата на средновековния човек, и е част от работата по проекта.
Тя разказа, че само църковният клир, който задължително е бил грамотен от най-високото до най-ниското ниво свещеници, е бил доста по-многоброен, отколкото ние си представяме сега. Извън аристокрацията, градските елити, както и търговци, занаятчии, също са били грамотни, защото това им е било необходимо в ежедневието, отбеляза Гагова. По думите й нашите представи за безпросветното Средновековие са формирани от ХVIII и ХIХ в., когато силно е било редуцирано количеството на грамотните хора, обитаващи българските територии.
Манастирите през ХIV и ХV в. привличат образованите българи
Монашеството също е било много по-образовано, в по-голямата си част, особено през ХIV и ХV в., защото тогава много светски лица са се замонашвали по ред причини по време на османското нашествие, отбеляза още доц. Гагова. По това време манастирите са се напълнили с високо просветени, и то със светско образование хора, затова там са преписвани не само църковни книги, а с всякаква тематика, допълни тя. Гагова даде за пример преписите, които имаме от ХIV и ХV в. на исторически съчинения. Те произхождат от манастири, което означава, че там са били изработени и са били четени от монасите, каза тя и добави, че и самият Паисий е работил по своята “История” в манастири в Атон.
Разбира се, в селата едва ли е имало много грамотни хора, освен свещеника и даскала, но все пак и там е имало училища, включително и в османския период, каза още Гагова. Тя разказа и за едно друго явление свързано с четенето - приобщаването на неграмотните. Останалите, които не са четяли, са били слушатели - на тях са им четяли на глас, отбеляза тя.
Четивата на средновековния човек
Чели са всичко, отбелязва Гагова. Освен тясно специализираните богословски и монашески текстове, които са били само за високо просветени богослови като патриарх Евтимий, част от богослужебна литература се е използвала за четене от по-широките маси, разказва тя и допълва, че интерес е имало и към различни библейски книги. Концепцията на християнската литература е била да осигури християнския мироглед във всичките му аспекти - от представите за вселената, земята - географските представи; етнографските представи - къде, какво население има; за историята; за отвъдния свят - как изглежда раят, адът, пътешествие по небесата и т.н. Имало е интерес и към ръкописи от типа на гадателни книги, медицински съчинения.
Обществени библиотеки и книги “по желание”
В ХIV в. ние имаме сведения за много книжовни центрове, но и за публични библиотеки, които са били финансирани от царя, както е било и във Византия, разказа още доц. Гагова. Тя посочи, че някои от ръкописите, които са изготвени за Иван-Александър, са били предназначени за такива публични библиотеки и до тях е имал достъп всеки, който иска да ги чете. От тези места са можели да си поръчват и отделни текстове за преписване. Книгите са се поръчвали в хранилища, тогава книжарници не е имало. Поръчваш това, което искаш да ти препишат и ти съставят книга по твой вкус - каквото ти искаш да съдържа, обясни Гагова.
Сривът в грамотността и образоваността
Сривът в грамотността и образоваността настъпва с разрушаването на държавността. В момента, в който държавата изчезва, всичко това също изчезва, отбелязва Гагова. През периода ХIV - ХV в. загубата на държавна подкрепа, меценатството на аристокрацията и църковния клир водят до спада на грамотността - изчезва тази прослойка, която ползва книги. От ХVI - ХVIII в. сред преписваните съчинения вече липсват големите исторически корпуси. Част от тази по-сложната литература отпада, но има текстове, които са изключително устойчиви, и които от IХ до ХIХ в. присъстват непрекъснато в литературните четива, примерно словата против злите жени, допълва тя.
Сред литературата, която продължава да съществува по нашите земи са и библейски разкази и апокрифите. Библията вече се разпространява предимно във вид на апокрифи, въпреки че в образованите среди продължават да преписват и да четат Евангелия, Апостоли, казва Гагова и допълва, че Старият завет остава на много заден план. През ХIV и ХV в. се преписват големи библейски корпуси, историографски съчинения. В следващите векове те изчезват, но остава интересът към различни жития, има и компендиуми, които включват различни поучителни и информативни слова.
Любопитни факти от изложбата
Сред книгите поръчани от цар Иван-Александър са и четири сборника от т. нар. владетелски флорилегии (княжески огледала), предназначени да образоват монарха и неговите наследници в областта на вероучението, на свещената и политическата история, да култивират определени добродетели (справедливост, мъдрост, милосърдие, въздържание), да го поучават и напътстват. Подобни състави, поръчани от владетеля, се тиражират в по-късната традиция, като четиво, адресирано към светския елит и “към всеки благочестив християнин, който иска да ги прочете”.
Най-ранните южнославянски ръкописи, поръчани от жени, за които са запазени сведения, датират от самия край на ХIII и от ХIV в., когато образованието и самочувствието на жените с аристократичен произход значително се повишава. Част от тези книги (църковно-юридически и богослужебни текстове) изглежда са били подарявани на основани или покровителствани от тях църкви и манастири.
Най-раната и несъмнено най-известната южнославянска “женска” книга за лично ползване е Бдинският сборник от 1360 г., съставен за царица Анна, съпругата на видинския цар Иван Срацимир (1356 - 1396), запазена в препис от началото на ХV в. Сборникът обединява дванайсет пространни и четири проложни жития на жени светици, към които е присъединено едно Слово за светите места в Йерусалим. Изборът на агиографските четива покрива най-популярните типове женска святост - мъченици, апостолки, отшелнички, змееборки, разкаяли се блудници, жени, прекарали живота си предрешени като мъже в мъжки манастири или затворени в изолирани килии, далеч от околния свят. Освен поучителни, събраните наративи са и изключително занимателни, често изпълнени с драматизъм и любопитни детайли.
За Отвъдния свят и пътешествията дотам и обратно, разказва едно от информативните табла. Един любим на средновековните читатели старозаветен разказ за пътешествие до седемте небеса е славянската Книга на Енох - библейски патриарх, седмият след Адам и прадядо на Ной. Най-популярната новозаветна апокалиптична книга е Ходене на Богородица по мъките, която разказва за слизането на Божията майка в ада.
Средновековната космография представя едно от най-популярните византийски съчинения в областта - Християнска топография на Козма Индикоплевст (VI в.), преведена на славянски не по-късно от IХ в., но запазена единствено в руски преписи от ХV в. нататък. Съчинението явно е предназначено за читателска публика, неизкушена в античното знание и подозрително настроена към неговите познавачи и почитатели. В своето съчинение Козма се опира изцяло на Библията, яростно полемизирайки с привържениците на “светската наука”. Според него, Земята е плоска, правоъгълна, обкръжена от океан, в средата ѝ се намира Палестина, а на север се издига огромна планина. Всички небесни тела са много по-малки от Земята и кръжат над нея, движени по своите орбити от специални ангели, като периодично залязват (скриват се) зад планината. Целият този свят е ограден от всички страни с високи стени и покрит от двуслойно небе.
Сред най-популярните гадателни книги в славянските ръкописи е Гръмникът. Предсказанията в него се извършват според падането на гръм - каква е посоката му, позиция на небесните тела, съотнасят се времето, в което е паднал гърмът, към месец, ден или зодиакален знак и пр. В друг гадателен текст - Коледникът, вещанието се определя според деня от седмицата, в който се пада Рождество Христово.
Медицинските съчинения - фармакопейните справочници на Средновековието и Възраждането, почиват на писмени източници и поддържат вековната памет и знания на гръко-римската антична медицина, усвоена и развита от Византия. Лековниците съдържат инструкции за лечение на диария, зъбобол, краста, въшки, хемороиди и т.н., за третиране на рани от ухапване, изгаряния, гангрени. В същото време в тях могат да се открият и козметични съвети за разкрасяване, напътствия за леко раждане или лечение на безплодие, предписания против пиянство.
Експозицията
Изложбата "Четивото за миряни в късното Средновековие (ХIV-ХVIII век)" може да бъде видяна до 15 април в Българска академия на науките. Тя прави обзор на репертоара на четивата между ХIV и ХVIII в. Подготвена е от екип от учени, специалисти по Стара българска литература от Института за литература към БАН, и е част от работата по проект "Четивото за миряни в южнославянската традиция: социокултурна динамика на репертоара ХIV-ХVIII век" с ръководител доц. Гагова. Останалите членове на екипа са Ана Стойкова, Мая Петрова-Танева, Диляна Радославова-Банкова и Ирина Кузидова. Дизайнер на експозицията е Милена Вълнарова.
Изложбата включва богато илюстрирани с документален снимков материал постери и текстове към него, които разкриват любопитни аспекти на функциите и стойността на словото в контекста на християнската култура. Тя се състои от двадесет постера и съдържа малко известна за неспециалистите информация за създаването и разпространението на средновековните книги, за отделни автори и преписвачи, за личната библиотека на цар Иван-Александър, за читателските интереси на образованите жени през Средновековието, за новите авторски сборници от ХVIII в. и други интересни теми.
Съставителите на експозицията запознават посетителите с космографските и географско-етнографските представи на Средновековието, с медицинските познания и препоръките за профилактика и здравословен живот, с представите на хората от онази епоха за отвъдния свят, за чудесата на светците, за историята и ползата от нея, за света на животните от далечни екзотични земи, за предсказването на бъдещето. Тематичният диапазон на средновековното четиво за миряни се оказва изненадващо широк и интересен, според изследователите.
