Бих могъл да напиша, че вятърът ме отвя в Брягово, но всъщност една много мила покана ме доведе вчера в това първомайско село в полите на Родопите и на брега на тишината.
С Лозка Борисова от местното читалище се намерихме в мрежата, а вчера се и поздравихме очи в очи на площада. За срещата дойде и кметицата на селото Мария Велева и още двайсетина души, които преди ден бяха непознати, а днес са вече приятели.
Брягово се е сгушило като в приказките в първите дипли на Родопите, а през него тече неосквернена с нищо рекичка.
Докато пътувате от квартал Дебър на Първомай до него в продължение на десетина километра минавате през простори, в които не виждате нито една керемида. Само земя - и дива, и обработваема - опазена от проказата на цимента и човешките мимолетни планове.
Безкрайно красиво и леко хълмисто поле, което като награда за пътуването ви показва в една своя зелена долчинка красиво притихнало селце. В което душата ви се спуска да се засели без да ви пита. Защото душата знае по магичен начин кое става за нейно пристанище.
Това е Брягово!!! Бряг в суетната цивилизация. Пристан за отървали се от суетата умове, които искат да им ромоли река и да слушат за стари неща, стари истории и все още живи обичаи, които ви смайват със своята автентичност, със своята мистика и древност. Може да не ви се вярва, но тук за първи път чух за обичаи, които със сигурност са останали от траките и от техния душевен космос.
Пиша това, преди да съм написал как залата в читалището се напълни, как говорихме поне час, как подписвах книги и как се прегръщахме, защото искам и вие да дойдете и да видите това неописуемо село.
В което ще намерите един читалищен деятел (Лозка Борисова) който е работил десет години в Пловдивския етнографски музей и който говори с такава вещина и лекота за миналото, с каквато вие не можете да си направите кафето сутрин вкъщи.
Да открия тези хора от Брягово вчера беше като за златотърсача да намери в коритцето си парчета самородно злато.
Обещах пак да дойда. Обещах да поканя и други хора на духа да гостуват в това село. Защото домакините заслужават. И защото всеки човек със сърце заслужава да приседне на брега на времето - в село Брягово!
Както ние вчера, след официалната част, излязохме вън и приседнахме на стълбите пред читалището. И се черпихме със сладки и солени вкусотии от домакините. Както и с бели и червени вина и пелин. Както и с една вълшебна безцветна течност, която може да се поема само на дребни глътки, ако няма лед.
А слънцето залязваше бавно, сякаш заслушано в нещата за които си хортувахме като стари приятели!
Николай Илчевски, писател, автор на книгите "Записки от селската кръчма", "Крадецът на слама", "Репортажи от нищото", "Металургия на думите" и още много други.