Ако имаше поне един ясновидец в България, вчера сирените щяха да вият не за проба, а за това, което се случва в училището.

Това, което се случва с децата - колкото и малко да останаха. Половината от българчетата стават само за общи работници. Чудесна новина за хората с възможности у нас. Сега е трудно да се намерят именно общи работници и всеки се прави на висшист, даже иска и заплата от 1000 лева.

А дечицата ни не могат да четат, трудно смятат, историята им е чужда, география се учи вече само на едно - място в Немската гимназия.

Според изследването на Организацията за икономическо сътрудничество учениците не могат да извличат информация от текст. Сиреч - и вестник не могат да четат. Колко яко - утре за чистачка в моя вход ще се борят поне три млади жени. Днешната пенсионерка се назландисва нещо.

Това е феноменално откритие и уникален процес. Днешният 20-годишен студент, израснал след началото на прехода, е човек, който не може да пише без правописни грешки. Един мой студент ми написа писмо, в което казваше, че не може да живее "в тази пумия". Друга стажантка по журналистика описва "снушението" си като представя това за разказ за публикуване. Вместо те да се срамуват, на редакциите им е неудобно да им направят забележка. Това е повсеместно.

Висшите училища се молят студентите да се записват в тях

В голяма степен да учиш висше днес е начин просто да отидеш на една дълга екскурзия в София, предимно на издръжка на родителите. Днес има такава песен, детска - "ако ме видиш само по кожа, /ще поискаш по гръб да те сложа/ ако ме видиш само по кожа / ще поискаш брак да ти предложа".

Това е резултатът от бодряшкото постсоциалистическо културно звучене. Наскоро се оказа, че българите са измислили и мобилния телефон. Продължавайте да вярвате в това, докато миете чиниите на модерния свят и вършите общата работа на забогатели нечестно - по времето, когато вие бягахте от училище. Това е и част от културната политика на соцшоумените - хората, които доскоро бяха на власт и искаха след тях да няма култура. Е, постигнахте го.

Нещо се случва.

Малките сладки първолаци отиват на школото със старата идея - да пораснат, да могат да четат и пишат, да станат хора. Тази им заблуда се разрушава само за няколко години. Вижте ги в четвърти клас - те са горещи привърженици на всички грехове, от лошата храна до секса и наркотиците. И това нямаше да е страшно, ако не беше мързелът, за който ни казват, че бил средиземноморски. Даскалото и улицата им показват нещо грандиозно - няма смисъл да се стараеш. Излъжи системата - изкарай оценки, но не си напъвай ума. Освен това - утреняма да има кой да ти се смее, че пишеш с правописни грешки. Всички пишат така. Момчетата ще крадат и ще продават наркотици. Момичетата имат други, макар и нетрайни активи.

Това ще се промени в деня, когато на лошо образованите им стане ясно, че или ще са бедни, или ще са в затвора. Днес всички деца вярват, че няма да останат бедни, ако са лоши. Ако са жестоки - ще пробият в живота. Добре дошли в бъдещето. 
Една позната, родена през 1970 г., вчера отписа сина и дъщеря си от училище. Децата са в гимназия. Българското училище създава само пороци в малките детски глави. На пръсти се броят даскалите, на които им личи, че искат да преподават. Всеки гледа да вземе парите и да бяга от час. Във вузовете цената е изпята - "изпит в УНСС - двеста лева и едно прасе". Оцеляващите родители и оцеляващите учители правят от децата си полуграмотни свои екзекутори.

Всеки, който иска образование, праща детето си извън страната. Това е краят на една мечта - идва бананизацията и профанизацията.  Какво ще стане утре? Маса безработни, които ще чакат държавата да ги "оправя". Това пък е циганизация на проблема. Днес циганите казват - няма работа за нас. Утре половината българи ще мислят по същия начин. И някой ще им бъде длъжен.

Нуждаем се от крути мерки. Ако днес 18-годишните стават само за общи работници, те едва ли ще могат да променят съдбата си тепърва.

Утре ще настъпят Дикенсови времена. Хиляди неграмотни ще търсят правото си на достоен живот и няма да го получат, което ще ги лумпенизира още повече. Понеже не можем да подготвим за тях добро училище днес, нека подготвим за в бъдеще жестоки закони за тези, които от глад ще тръгнат да крадат. Страната ни трябва да премине през катарзис - българите не искат циганската работа, не искат да са общи работници. Но това ще се случи. Сами си го направихте. И това щеше да е нормален процес, ако у нас бандитизмът не беше алтернатива на неграмотността. Като не уважавате училището - постройте нови затвори.

Това е краят на патетиката и резултатът да свържем идеята за добро образование и култура с идеята за социализъм. Нация от 50% общи работници, 25% зидаро-мазачи, 20% домакини и проститутки и 5% олигархия плюс представители на новата културна класа - участници във весели танцувални предавания. За това не е мечтал дори Василий Българоубиец плюс турските султани, взети заедно.

автор : Мартин Карбовски, Стандарт