Иван Георгиев

Иван Георгиев седем години е еротичен танцьор във формация "Максимус". Роден е в Ямбол. От две години живее в Хасково, откъдето е съпругата му. Има дъщеря на три години. 36-годишният мъж работи като управител на казино и търгува на фондовата борса. Спортува от 7 годишен. Тренирал е лека атлетика, футбол, борба, приложно колоездене, тенис и карате. От 19-годишен се занимава само с фитнес.

Иван Георгиев, бивш танцьор във формация "Максимус"

Интервю на Христина Котларска

- От кога танцувате? И какво трябва да се случи на един мъж, за да реши да се съблича по баровете?

- Танцувам от 25 годишен. Когато се уволних от казармата през 1994 година, започнах работа в цех за пластмасови бутилки в Ямбол. Но това не ме удовлетворяваше. Започнах като охрана на "Балканбанк", но тя фалира. Тогава, лека му пръст, Илия Павлов дойде и хареса сградата, в която се помещаваше банката. Хареса и персонала. Станахме Кредитна банка, банката обслужваща "Мултигруп". Но не съм говорил лично с Илия Павлов.

Имах свободно време и започнах работа и като охрана на бижутерски магазин. Мой приятел имаше три златарски магазина и го обраха посред бял ден. Бях и персонална охрана на един много силен човек от Ямбол - Иван Чергански. Държеше дискотека, казино, бензиностанции, футболния клуб на Ямбол. За съжаление, почина миналата година.

- Как от охранител станахте танцьор и стриптизьор?

- Докато бях охрана с мой приятел ни дойде наум да направим нещо за жените в Ямбол. Гениалната идея се роди през лятото на 1998 година. Моят приятел също има много атлетично тяло. Явихме се на един конкурс за красиво и хармонично тяло в една дискотека. Той стана първи, аз - втори. Решихме веднъж в седмицата да събираме жените на Ямбол точно в тази дискотека. Шефовете се навиха и казаха, че ще ни плащат процент от входа.

После попаднах на една обява, че "Плейбой бар" в София набира танцьори за Гърция. Отидох да ме видят. Предложиха ми работа. Заминахме за Солун, но с туристически визи. Барът беше само за жени, но после започнаха да пускат и гейове, и травестити. Имаше и транссексуални, с всичките им операции изглеждаха много по-добре от гъркините. Започнаха да пускат и мъже. Но ни направиха постановка в бара - полицаи бяха дошли цивилни. Прибраха ни за нелегална работа и просрочване на визите. Бях 13 дни в ареста. После ни екстрадираха и ни сложиха черния печат.

- Не знаехте ли, че ще работите нелегално?

- Знаех, но човекът за когото работехме, не беше случаен. От София заминахме като сътрудници в парламента. Тогава имаше ограничение за визите. Братът на собственика на "Плейбой бар" е в политиката. Нашият шеф държеше още "Рио" и "Карамба".

- Кой е този политик?

- Мога да кажа кой е собственикът на заведението.

- Кой е?

- Не знам дали е добре... Да не стане някоя беля.

- Не се ли чувствахте неловко, събличайки се пред разгорещени жени?

- Случвало се е някои жени да се държат арогантно и обидно. В баровете, където съм танцувал, идваха жени с големи финансови възможности. Имаха власт и положение и мислеха, че могат да купят всичко, независимо от цената. Държаха се грубо и вулгарно.

Предлагали са ми и пари, за да бъдат с мен, но никога не съм го правил. Едно е да си в позицията да избираш, друго - да те посочват. Имал съм изкушаващи предложения, но това е нож с две остриета. Тя може да поиска и втори път, много от жените са семейни.

- От страх ли сте отказвал?

- Не обичам да ме разнасят. За тях си завоевание, после те приказват. Знам как жените говорят за мъжете в средата, в която съм работил. Колко е голям размера му, как го прави, как не може да я издържа и тя ще хваща втори...

Ако не бях станал танцьор, нямаше да познавам жените. Не можете да си представите какъв двойствен живот могат да водят жените. Говоря за жени със сериозни и престижни професии. През деня перфектно управлява голям екип, нощем е разпасана кучка. Жените са океан, винаги могат да те изненадат с нещо и по-често неприятно.

- Как попаднахте в "Максимус"?

- С Айвън се запознавахме година преди да създаде групата. Имали сме съвместни участия. Той тогава не танцуваше, беше водещ на шоу програми. Той е завършил право във Велико Търново, но винаги са го теглили театъра и пеенето.

Той ми се обади и каза, че иска да сформира група. Бях първият, който каза "да".

Започнахме да работим за един голям софийски холдинг, държаха БИАД и "Дали". Собственик на холдинга беше Слави Бинев.

Сключихме продуцентски договор и те ни подкрепиха в началото с пари.

Седем години танцувах в "Максимус".

- Имахте ли конфликти помежду си?

- Имали сме, но в името на работата сме ги изглаждали.

- Добре ли печелехте от еротичното шоу?

- Да. Идеята беше да направим добър продукт и да го изнесем в чужбина. Но не можахме да го постигнем. При гастролите парите са други. В Словения например за един час взимах 250 евро. В Русия също беше така. Но тези участия бяха редки.

Като танцьор в "Максимус" съм изкарвал 30 000 лева годишно. Последните години намаля работата. Групата стана по-голяма и цената се вдигна. Малко заведения могат да си позволят да ни канят. Кръчмарската психика е такава- защо да плащам за програма, когато дискотеката и без това е пълна.

- Къде изчезнаха напоследък "Максимус"?

- Нашите продуценски договори изтекоха, но не и на Айвън. За да се откопчи от договора, трябваше да плати неустойка в размер на 50 000 лева. За това в продължение на две години всяка седмица танцувахме безплатно в едно от заведенията на холдинга. Сумата, която заработихме беше огромна - шестцифрена. Разделихме се с тях, но те запазиха името "Максимус шоу".

Когато момчетата танцуваха в едно предаване по Джи ти ви като "Максимус", са идвали да заплашват шефката на телевизията заради името. Така станахме "Boys 2 D max".

- След вас появиха и други мъжки формации.

- Като "Денджърс" например. За тях казват, че са неповторими - когато ги поканят някъде, не ги търсят втори път.

- Имахте ли правила в групата?

- Едно от правилата беше, ако имаш приятелка и тя е в заведението, нямаш право да я докосваш. Защото много жени могат да те харесват и да идват заради тебе и всяка да се надява на нещо. Хонорарите ни са били достатъчно високи, за можем да отклоняваме неприлични предложения. Държахме да имаме сериозен имидж. В дискотеката се държиш на положение, след това прави каквото искаш.

- А как гледаха на вас мъжете в дискотеките?

- Различно. Случвало се е представители от криминалния контингент да ни поздравяват след шоуто. Казвали са ни: "Браво пичове, когато сте тук без мацка не сме си тръгвали". Имало е много комплексари, но не сме имали проблеми.

- Защо напуснахте групата?

- Не се разделихме както трябва. Нямах намерение да оставам с тях още дълго. Може би осем месеца. Бях си казал, че ще се оттегля на 35 години. Но в един момент Айвън каза, че вече не му върша работа. Той промени концепцията на спектакълите - с повече танци и по-малко събличане. Две години, откакто съм напуснал, нито едно от момчетата в групата не ми се обадил да ме пита как съм. Чувам се само с бивши колеги.

Шоубизнесът е неблагодарна работа. Замислял съм се да напиша книга за живота ни, докато бяхме в "Максимус". Но трябва да питам момчетата дали са съгласни. Но ще излязат доста нелицеприятни истории за момчетата с много известни хора. Няма начин да не стане скандал.