Хасковският зъболекар д-р Николай Колев, който нашумя преди два дни, след като налетя на майката на малка пациентка, е съден от няколко негови пациенти от Хасково. Обвиненията срещу стоматолога са в небрежност и причинени болки и страдания. Haskovo.net издири една от потърпевшите - Теодора Колева. Днес бе поредното заседание от съдебния процес, който тя води срещу зъболекаря. Делото бе отложено заради тройна медицинска експертиза.
Теодора Колева, пострадала пациентка от Хасково
Интервю на Христина Котларска
- Теодора, вие водите дело срещу д-р Николай Колев. В какво го обвинявате?
- Съдя д-р Колев за некомпетентност и небрежност.
- Как върви делото?
- Отлагат го три пъти заради вещото лице. Искам да ви кажа, че д-р Колев ми предложи 200 лева, за да оттегля иска си.
- Какво се случи?
- Болеше ме мъдрец. Отидох в кабинета на д-р Колев. Той извади зъба. Тръгнах си, без да ми изпише антибиотик. Когато действието на упойката отмина, почувствах ужасна болка. Устата ми се изкриви.
На следващия ден отново отидох в кабинета. На вратата, без да седна на стола, Колев извади тампона от раната в устата ми. Казах му, че болката ми е нетърпима. Отговори ми, че ми няма нищо и да жабуркам с кислородна вода. И да отивам да си лягам.
- Последва ли съвета на заболекаря?
- Купих си кислородна вода, но на указанието върху шишето пишеше да не се употребява при отворени рани. Започнах да жабуркам със смрадлика. Обадих се на д-р Колев, за да му кажа това. Той отговори, че дори с тетрата е по-добре.
Болката обаче не престана. Обадих му се по телефона. Беше късно вечерта. Като не можеш да търпиш, купи си клиднамицин, каза ми той. В 12.00 часа взех първото хапче. Следващото глътнах в 4.00 часа. С това приключих, защото вече не можех да си отворя устата.
На сутринта отивам в кабинета на д-р Колев. Не можех да говоря. Той се обади на личния ми лекар д-р Димова и й каза да ми сложи двойна доза гентамицин. След това да се прибирам и да си лягам.
Д-р Димова обаче отказа да ми сложи двойна доза и ме изпрати при д-р Анестев, който е зъбен хирург в Димитровград .
- Каква беше констатацията на д-р Анестев?
- Че нямам никакво време за губене и че гнойта е под венеца. Отидох в отделение "Уши, носи и гърло" в Хасково. Изтощена от болка и безсънъние, бях се проснала на дивана в коридора. Не бях спала две нощи. Дойде един доктор и ме прегледа. Скъса направлението ми и каза, че съм за черепно-лицева хирургия.
Тръгнах за Пловдив. В болница "Свети Георги" ми пробиха бузата, за да цепнат венеца и да направят дренаж. Болката беше ужасна. Все още не можех да говоря. На следващия ден само хриптях. Направиха ми снимка на белите дробове.
Подготвиха ме за операция, но гнойта текна през устата, щях да се задавя. В крайна сметка операцията ми се размина.
Мислех, че умирам. Дори казах на близките ми да се грижат добре за двете ми дъщери.
На следващата сутрин гърлото ми беше като капсулирано, усещах го като твърда топка. По време на визитацията казаха, че ще ми правят пункция. Оказа се, че се е събрала кръв, а не гной. Отново ми се размина операцията.
В болницата се зарекох, че ако оживея, ще съдя д-р Колев.