Вчерашните преговори между Москва и Киев в Истанбул станаха повратна точка - те не доведоха до спиране на огъня, но Украйна и Русия са близо до компромис, обобщава резултата от консултациите в. "Независимая газета".
Според руския всекидневник обсъдените договорености, които може да бъдат приети на най-високо ниво, показват, че страните са готови да спрат бойните действия в Украйна "в най-близка перспектива". Предвижда се окончателните проектодокументи да бъдат съгласувани и парафирани от външните министри и подписани веднага от президентите Владимир Путин и Володимир Зеленски. Така руският и украинският държавен глава биха могли и пряко да участват в обсъждането на подробностите.
Преговорите са променили ситуацията като цяло, сочи решението на руското министерство на отбраната рязко да намали военната активност по киевското и черниговското направление. Главният руски преговарящ Владимир Медински обаче посочи, че това не означава спиране на огъня, пише изданието.
Политологът Дмитрий Суслов прогнозира, че междувременно Русия ще продължи "прочистването на Мариупол и пълното освобождаване" на сепаратистки Донбас. Той допуска днешното ръководство на Украйна да запази властта, "получавайки шанс за водене на по-отговорна политика занапред". Бъдещите споразумения не бива да се ограничават с неутралитет за Украйна - важно е Киев да се откаже от увеличаване на военната си мощ и от сегашното военно сътрудничество с други страни, подчертава експертът.
В. "Комерсант" откроява сред предложенията на Киев към Москва Украйна да бъде провъзгласена за "неутрална държава с международноправни гаранции" и двустранни преговори за статута на Крим, анексиран от Русия през 2014 г. Не става и дума обаче Москва да приеме всички украински предложения - част от тях са неприемливи за нея. Русия неведнъж е заявявала, че въпросът за Крим е приключен. По-нататъшното търсене на компромиси няма да е лесно, предрича всекидневникът.
Според ръководителя на украинската делегация Давид Арахамия, цитиран от "Комерсант", Киев предлага да се формира списък на държави гаранти за сигурността на Украйна, включващ Турция, Великобритания, Китай, САЩ, Франция, Германия, Канада, Италия, Полша, Израел и може би Русия. По думите му окончателният документ трябва да предвижда "работещ международен механизъм", подобен на член 5 от устава на НАТО.
Но според него и този текст има недостатъци, защото консултациите за евентуалното подпомагане на съюзник може да продължат "ако ще и година". Арахамия предлага срокът да се намали на три дни, след което гарантите ще са "юридически задължени да предоставят помощ". Киев иска тя да включва и затваряне на въздушното пространство, което Украйна не успя да получи сега. Не се знае обаче как ще изглежда това на практика, нито дали ще могат ефективно да си сътрудничат и да постигат консенсус примерно страни като Китай и САЩ. Привличането на Русия като страна гарант също поражда въпроси, отбелязва "Комерсант".
В. "Известия" изрежда подробно украинските предложения - 15-годишни преговори за бъдещия статут на Крим и сепаратистки Донбас, отказ на Киев от приемане на чуждестранни военни бази и контингенти, референдум в Украйна за мирното споразумение и други.
Всичко това едва ли отговаря на целите, поставени пред руската военна операция в Украйна, коментира депутатът от Държавната дума Дмитрий Новиков. Киев смята да остави неясен статута на Донбас и Крим, но тогава няма да е стабилна и цялата останала система от договорености. И самата дискусия за държави гаранти ще е неактуална, предупреждава той.
Междувременно самопровъзгласилите се републики в Донбас заявиха, че след като бъдат освободени териториите им, ще разгледат въпроса за влизане в състава на Русия. Според тях статутът им не подлежи на дискусии - сега Киев или ще ги признае за независими, или не, допълва "Известия".
Преговарящите не коментираха темата за санкциите, наложени на Русия след началото на операцията й в Украйна, отбелязва агенция РОСБАЛТ. В. "Росийская газета" обаче помества редица материали за международната политическа и икономическа ситуация около Русия във връзка с войната в Украйна.
Руската дипломация трябва сега да пренасочи ресурсите си към незападни направления, възприемайки избирателен подход към Европа и САЩ - там скоро не се очаква нормализиране на контактите с Москва, пише в статия за официоза анализаторът Фьодор Лукянов.
Заради новите санкции, наложени от ЕС, руските металургични компании по принуда сменят каналите за износ на продукцията си. Според експерти рестрикциите ще ударят и самата Европа, която пък е принудена да търси нови доставчици, се казва в друг коментар от вестника.
Чуждестранните държави ще изгубят половината си туристически поток от Русия. Според Световната туристическа организация заради изострянето на геополитическата ситуация туризмът на планетата ще загуби тази година най-малко 14 милиарда долара. Експерти уточняват, че близо 10 милиарда долара ще си останат в Русия, четем в икономическата рубрика на изданието.
Заради санкциите, трудностите с логистиката и поскъпването на храните ресторантьорите в Русия търсят начини да задържат цените си на днешното ниво. Бизнесът се опитва да смени вносните съставки на ястията с руски и да приготвя по-прости гозби. За това преустройство ще са необходими два-три месеца, пише "Росийская газета".
