Месец преди Великден пазарът на агнешко месо е привидно спокоен - потребителите все още не са започнали да търсят активно традиционния за празниците продукт, но животновъдите вече имат опасения дали ще могат да реализират стоката си, на каква цена ще продадат агнетата и дали няма да бъдат притиснати от нелоялна конкуренция на вносно месо.
Българските фермери могат да осигурят празничния пазар с българско месо, смята съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев.

В последните няколко години по Великден и Гергьовден на пазара се реализират около половин милион агнета, казва той.

Една част от животинската продукция като продажби на дребно се реализира директно от фермите. През търговските вериги се реализират около 80-90 хиляди агнета, уточнява Караколев.

Фермерът Красимир Бурмов, чието стопанство се намира между Велико Търново и Габрово, не е чак такъв оптимист.

„В България няма животни. През последните 3-4 години правителството само говореше за приоритети в животновъдството, за подпомагане в животновъдството. Само празни приказки“, коментира Бурмов и дава конкретни измерения на проблема.

„В България имаше 11-12 милиона овце, в момента са около половин милион. С нашите възможности, колкото и да се напрягаме, ще ни е много трудно да задоволим нуждите на вътрешния пазар. Останалото ще трябва да дойде отвънка.“

Бурмов прави сравнение с Гърция, където по думите му на население 8-9 милиона се падат 10 милиона овце, а в Македония на 2 милиона жители се пада същият брой овце. В Румъния при около 20 милиона жители има 15 милиона овце.

„Защо при тях върви, а при нас не“, пита фермерът.

„Не може да изкарваме винаги българските животновъди най-некадърните, най-мързеливите и най-неспособните на света. Има нещо друго сбъркано. Трябва да се търсят грешките и да се отстраняват.“

Като сравниш бройката на овцете и бройката на българите, излизат смешни цифри – ние можем да произведем 150-200 грама агнешко месо на глава от населението, казва Красимир Бурмов.

Според него, за да оцелеят производителите на агнешко месо, предвид ситуацията трябва да има „поне 50% завишение на цените“ на килограм живо тегло.

Красимир Бурмов има 900 овце и 500 готови за продажба агнета. За да стигнат до магазините и потребителите, голямата част от тях ще минат през лицензирани кланици.

Пазарът на българско агнешко обаче трябва да се справи с още едно предизвикателство, предупреждава Симеон Караколев.

„Точно в началото на кампанията, когато пазарът се е насочил към родните производители, една от веригите вкарва ударно евтино агнешко от Македония. Това агнешко в България влиза без мито.“

В Македония все още животните се изхранват с трупно брашно от изгорели животни, регулациите в ЕС са в пъти повече, отколкото в Македония, отбелязва Караколев.

„Това е протеинов фураж, той замества скъпите фуражи, но в ЕС е забранен, защото има остатъци, пък и не е приятно да знаеш, че животните са хранени с това.“

Вносът на агнешко от трети страни не е забранен.

„За една печалба от 200 000 лева, защото тази верига ще реализира такава печалба, ти ликвидираш труда на хиляди стопани, сривайки цената“, подчертава Караколев.

Важно е хората да имат информиран избор какво точно купуват, категоричен е Симеон Караколев, който уточнява, че върху месото трябва да има печат, а не петно или мацаница. Синият печат означава, че месото е произведено у нас, а червеният печат е знак, че то идва от друга страна.

„Купувайте директно от фермите“, съветва Симеон Караколев.