Правителството на Кирил Петков - 99-ото българско правителство, се сблъска с няколко сериозни кризи още в началото на своето управление.

Кабинетът положи клетва пред Народното събрание на 13 декември 2021 година. В този момент най-спешна за решаване изглеждаше петата ковид вълна. И новата власт се зае с нов план за управление на ковид кризата, който бе представен точно месец след като правителството встъпи в длъжност.

Ваксинацията беше предварително обявена цел и тя не бе постигната, въпреки бонусите за ваксинация за пенсионерите, но не успя да увеличи осезаемо процента на ваксинираните българи. 5 месеца след въвеждането му беше отменен окончателно зеленият сертификат, въведен от служебното правителство, без той да е допринесъл съществено за ръст на ваксинирането.

Без съществена промяна бяха запазени основните мерки за подпомагане на бизнеса, до затваряне не се стигна.

Цените на енергоресурсите станаха един от сериозните проблеми още в началото на мандата на правителството. В края на миналата година кабинетът изненадващо одобри мораториум върху цените на тока, парното и водата от 1 януари. Така цените за битовите потребители са замразени до края на март. Бизнесът обаче купува на цените, определени от свободния пазар. Заради шоковите цени на тока и газа от последните месеци правителството реши да компенсира бизнеса. Не е ясно какво ще се случи с цените и за битовите потребители след 1 април - "Булгаргаз" вече поиска рекордно увеличение от 58% на цената на газа от април. Междувременно поскъпването достигна тревожни стойности при някои храни, а средно на годишна база стоковите борси отчетоха 19,5% ръст на цените на храните.

Поскъпването на тока, липсата на бюджет и план за възстановяване, които значително влошават картината в страната, бяха засенчени от следващата голяма беда - войната в Украйна. Тя изкара на преден план енергийната ни зависимост от Русия и колебливата ни подкрепа за нападнатата страна.

Макар и трудно и след няколкочасови дебати парламентът прие декларация, с която осъди агресивните действия на Руската федерация. Най-проблемна се оказа частта за санкциите срещу Русия, която в крайна сметка беше приета без гласовете на БСП и "Възраждане".

Правителството от самото начало коментира разнопосочно всичко свързано с тази криза. Даже в началото Кирил Петков обяви, че "за всички е ясно, че Украйна ще падне до дни. После се оказа, че службите уверявали, че война няма да има. Малко по-късно Петков в емоционално изказване, съобщи, че правителството е решело да изпрати хуманитарна и военно-логистична помощ на Украйна, но на другия ден в правителствените решения помощта вече фигурираше само като хуманитарна.

Военният министър загуби поста си, след като каза да не бързаме да наричаме войната война и използва фразеологията на агресора - "военна операция в Украйна".

С обявяването на европейските санкции, Русия обяви дълъг списък вражески държави - тези, които въвеждат санкции, и България попадна в него. Това веднага постави темата за руския газ в центъра на вниманието. По тази тема, в очакване ЕС да обсъди пълно ембарго, правителството каза много, не предприе нищо и получи много критики. Приоритет изглежда е интерконекторната връзка с Гърция, по която страната ни очаква азерски газ през септември. Енергийната сигурност на България остава висящ въпрос след първите 100 дни на правителството.

Официалната позиция за военната помощ, която бихме могли да окажем се отлага, докато множество изказвания в публичното пространство озадачаваха българите, какво в крайна сметка ще се прави: Нинова, Радев, Янев и други заговориха за "въвличане във войната". Премиерът Кирил Петков неколкократно заяви, че никакви оръжия няма да се пращат никъде, а и никой не ни е искал такава помощ.

Президентът Румен Радев коментира, че предоставянето на военна помощ на Украйна би било въвличане на България във войната и който вземе такова решение, трябва да обясни рисковете пред обществеността. Дни по-късно, след срещата с полския президент Анджей Дуда Радев призова правителството да реши и да изпрати каски и бронежилетки на Украйна.

На този фон в страната пристигна министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин. България и Съединените американски щати не са обсъждали изпращането на въоръжения от София за Киев, обяви премиерът Кирил Петков, след срещата. Преди визитата на Остин Държавният департамент на САЩ и световни медии съобщиха, че Вашингтон работи с партньори от НАТО да бъдат изпратени ПВО системи съветски тип за Украйна.

Още по-нееднозначно е обявяването на форсмажор в икономическата сфера. Нинова го обяви, а Лорер заяви, че няма да го бъде.

Разнопосочни послания, отлагане и мудни действия - такива са критиките към правителството относно кризата с Украйна.

Арестът на Борисов

На фона на всички тези кризи в края на миналата седмица за 24 часа беше арестуван бившият премиер Бойко Борисов, задържани бяха и медийният му съветник Севделина Арнаудова и бившият финансов министър Владислав Горанов. Първоначално МВР съобщи, че се извършва „мащабна операция на Главна дирекция "Национална полиция" по линия на Европейската прокуратура, която разследва злоупотреби с европейски средства", както и че са били задържани четирима души: Борисов, Горанов, Арнаудова и бившата председателка на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова. От прокуратурата обявиха, че няма достатъчно доказателства за повдигане на обвинения.

От думите на адвоката на Борисов Менко Менков пък стана ясно, че бившият премиер е бил задържан въз основа на текст от Наказателния кодекс за изнудване. По-късно се разбра, че става въпрос за бизнесмена с повдигнати обвинения Васил Божков, а премиерът Петков е свидетелствал пред МВР. Предстоят разпити пред следовател на Кирил Петков, финансовия и вътрешния министър. В разгара на скандала премиерът обвини прокуратурата в "саботаж".

ВСС отложи гласуването за предсрочно отстраняване на Иван Гешев

Именно смяната на главния прокурор е една от главните задачи, които си постави кабинетът "Петков". Правосъдният министър Надежда Йорданова внесе във Висшия съдебен съвет предложението за освобождаване от длъжност на Иван Гешев - за тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Разглеждането на искането беше отложено единодушно, за да се изработят процедурни правила.

"В сферата на корупцията борбата е трудна. Реално ние нямаме работеща прокуратура и стъпките са по-бавни, отколкото ни се иска. Сто дни по-късно сме на път да закрием порочно работещите Специализиран съд и прокуратура, готов е законът за разследващите функции на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Г-н Цацаров вече не оглавява тази комисия“, отчита премиерът Кирил Петков. Той посочи силната съпротива, която среща кабинетът в работата си в името на обществения интерес.

"Ние искаме да напредваме още по-бързо. Не сме доволни от скоростта, с която идва промяната, но се радваме, че бързо или бавно тя идва - с по-малки крачки, отколкото и на нас ни се иска, но в правилната посока", посочи в изявлението си премиерът Кирил Петков.

След всичко това кабинетът "Петков" остава с по-високо доверие, отколкото недоверие - 35% положителни срещу 23% отрицателни оценки, според "Алфа рисърч". Оценката, която засега му пишат избирателите, е добър 3.75.