Украйна няколко пъти е поискала от България помощ за своята армия, която се отбранява срещу руската инвазия. Публичният отговор на правителството е, че София няма да помогне на Киев с въоръжение. Според някои така България взима страната на агресора.

"Многократно". Така посолството на Украйна в София отговори на въпроса на Свободна Европа дали са отправили официално искане към българското правителство за военно-техническа помощ. Поискани са "различни видове и форми на въоръжения", сред които бронежилетки, каски, муниции, резервни части за самолети.

Отговорът на управляващите дойде под формата на синя картинка с жълти букви и надпис „Какво не даваме на Украйна?“ Под въпроса са изредени – оръжия, боеприпаси, военна техника, а в долната част стои подпис #ПродължавамеПромяната. Този пост се появи на страницата във Фейсбук на най-голямата партия от управляващата коалиция в събота. Малко след това изчезна, вероятно заради многото критики, които картинката беше събрала само за няколко часа.

България осъди агресията на Русия в Украйна заедно с останалите държави от Европейския съюз (ЕС) и НАТО, след което подкрепи всички санкции, наложени досега на Москва заради непровокираната война. България също така е част от безпрецедентното решение на ЕС да предостави на Киев 500 млн. евро за нуждите на въоръжените сили, а в понеделник сумата беше увеличена на 1 млрд. евро.

Но когато съюзниците започнаха да изпращат военно-техническа помощ на Украйна, включително въоръжение и боеприпаси, България пое в различна посока.

"Сърцето ми казва, че не можем да оставим Украйна сама", каза преди две седмици пред Политико премиерът Кирил Петков ("Продължаваме промяната"), но обясни, че за България "ще бъде трудно" да се присъедини към държавите, които изпращат оръжия на Украйна.

Оказа се не само трудно, но и невъзможно. В събота Петков вече определи като "фалшиви новини" всички информации за това, че България обсъжда как да помогне на Киев и военно.

България е една от двете страни от ЕС и НАТО, които не изпращат помощ на украинската армия.

Това открои България на картата на Европа като една от двете страни от ЕС и НАТО, които не изпращат помощ на украинската армия. Другата е Унгария, управлявана от Виктор Орбан, когото медиите често наричат "най-близкия на Путин" в Европа.

Поведението на България в тази ситуация е на практика взимане на страна, и то страната на агресора, коментираха експерти и политици. Други обясниха решението с невъзможността за постигане на съгласие в разнородната управляваща коалиция. Каквато и да е причината, крайният резултат е следният - България отказа на Украйна да ѝ помогне в отбраната срещу по-многобройната и по-въоръжена руска армия.

Как помагат другите

Повечето западни държави се ангажираха с военно-техническа помощ за украинската армия още в първите две седмици на войната. Файненшъл таймс публикува на 10 март графика с видовете помощ по държави - там България я няма.

Съединените щати отделиха 1 млрд. долара за доставки на ракети, дронове и противотанкови оръжия. Великобритания изпраща преносими противоракетни системи, противотанкови оръжия, разузнавателни самолети. Турция помага с военни дронове.

Страните от Централна и Източна Европа също са активни. Румъния ще снабди украинската армия с допълнителни амуниции, бойни облекла и гориво. Полша обеща противовъздушни оръжия, артилерийски снаряди, муниции и малки оръжия. Чехия също предлага подобна помощ.

Словакия предложи своите руски зенитни ракети С-300, а в замяна започна да получава американски противоракетни системи "Пейтриът". Според Файненшъл таймс Съединените щати са обсъждали с България също подобна помощ. София отрече това.

Още от началото на руската агресия на 24 февруари, Украйна призовава за военна помощ и за затваряне на небето над страната, т.нар. no-fly zone. Западът отказва да гарантира забранена за полети зона заради опасения от пряк сблъсък на сили на НАТО с Русия. В същото време обаче военната помощ за Киев нараства.

Какво прави България

България се ограничава с хуманитарна помощ за Украйна. След срещата си с американския министър на отбраната Лойд Остин в София в събота, премиерът Петков дори не дочака журналистически въпрос и отново повтори нежеланието на България да участва с военна помощ:

"Искам да кажа ясно, че не сме говорили за военна подкрепа в Украйна по никакъв начин и всичките тези фалшиви новини, които бяха казвани доскоро, мога ясно да кажа, че това не е факт".

В няколко интервюта в последните седмици посланикът на Украйна в България Виталий Москаленко каза, че очаква и военна помощ от София. Пред бТВ той спомена конкретно за боеприпаси и снаряди, каквито България произвежда.

Това е въпрос на живот и смърт, на съществуване на украинската държава и на украинския народ.
Виталий Москаленко, посланик на Украйна
По време на среща с бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов Москаленко още веднъж каза, че очаква от България доставки за украинската армия - каски, бронежилетки, муниции, снаряди, самолети и части и за тях.

"Това е въпрос на живот и смърт, на съществуване на украинската държава и на украинския народ", каза тогава посланикът.

Правителствената информационна служба не отговори на въпросите дали са получавали искане от Украйна, дали са отговорили и какви са мотивите на България да не изпраща военно-техническа помощ.

"Трябва да се окаже помощ на жертвата"

Бившият служебен министър на отбраната (2013) и експерт по национална сигурност проф. Тодор Тагарев се отнася критично към решението на правителството да не помогне на Украйна с въоръжение. Според него трябва да се помогне на Украйна, защото тя е нападната непровокирано от много по-голяма и мощна армия.

"Трябва да се окаже помощ на жертвата на агресията, защото Русия има откъде да се снабдява с боеприпаси", коментира Тагарев пред Свободна Европа.

Само една от четирите политически сили от управляващата коалиция споделя подобно виждане. Съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов напомни, че България е готова да плати 300 милиона лева на Русия за модернизация на съветските си изтребители и това "ни прави част от войната, но на страната на Путин".

"Ако даваме бронежилетки и каски на Украйна, това ни прави част от войната, а да даваме пари на Путин не ни прави, така ли? Това е несериозно", коментира Иванов във Фейсбук.

Категорично против помощта за Украйна е друга партия от коалицията - Българската социалистическа партия (БСП), правоприемник на комунистическата партия, управлявала България по време на тоталитарния режим до 1989 г. Лидерката на партията и вицепремиер Корнелия Нинова каза няколко пъти в последната седмица, че изпращане на оръжие за Украйна е "пряко въвличане на България във войната".

Президентът Румен Радев използва същите думи и коментира, че изпращането на военна помощ ще означава "въвличане на България във войната". В събота проруската парламентарна партия "Възраждане" излезе на протест срещу същото - "въвличането на България във войната". На протеста се вееха и руски знамена.

Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев коментира в неделя пред бТВ, че според него България трябва да изпрати на Украйна и оръжия.

"Това е личното ми мнение, но мнението на правителството като цяло е, че не трябва да се изпращат такива", каза Василев.

Защо България се държи така

Тодор Тагарев обяснява това поведение на правителството със "силното руско влияние в България".

"Пропагандно, дезинформационно, политическо [влияние], което ни лишава от възможността да действаме като лоялен съюзник", каза той. Тагарев отхвърля тезата, че военна помощ би въвлякла България във войната.

"Почти всички съюзници оказаха помощ, включително и тези, които са обявили неутралитет. Освен това, Русия вече ни е обявила за враг и то съвсем конкретно". На 7 март Русия разшири списъка си с "неприятелски държави" и включи в него всички, които подкрепят санкциите.

Според Тагарев отказът да се помогне военно на Украйна е взимане на страна, само че страната на агресора. "Това е подкрепа за Путин", каза още той.

Управляващият съдружник в социологическа агенция "Тренд" Димитър Ганев обясни поведението на правителството с два фактора. Първият е несъгласието на БСП и опасността от конфликт в коалицията. Вторият е страхът от общественото мнение.

"Това (решение за изпращане на военна помощ - б.а.) би създало напрежение и може да доведе до мобилизация и ръст на проруските сили", коментира Ганев пред Свободна Европа.

Преди седмица "Тренд" публикува изследване, според което 16% от българите одобряват руската агресия в Украйна, макар и много повече да я отхвърлят.

Евентуалното изпращане на въоръжение трябва да бъде одобрено от Народното събрание, а "търсенето на такова мнозинство е рисков ход", обяснява и Тодор Тагарев. Опозиционната ГЕРБ вече обяви, че би подкрепила подобно решение в парламента. Това стана обаче преди 24-часовия арест на лидера на партията Бойко Борисов, което изостри още повече отношенията между управляващи и опозиция.

Според Тодор Тагарев обаче правителството няма нужда от одобрение от парламента, за да изпрати боеприпаси или средства за защита, които са изцяло за отбранителни цели.