Антикорупционният фонд е изпратил 15 сигнала за нарушения при изразходване на публични средства до Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) на стойност 294 милиона лева от от 2017 до днес, съобщиха от АКФ. 

За пет години държавната агенция е назначила инспекция само по 8 сигнала, но е засекретила информацията по 4 от тях. В останалите 7 случая пък с давност повече от 3 години АДФИ все още не е назначила инспекция, като цитира „липсата на административен капацитет“ като причина за забавянията. Така дори и в случаи, когато става дума за нарушения за милиони левове, извършителите остават ненаказани. 

Това са част от съществените проблеми в работата на АДФИ, институцията призвана да брани обществения финансов интерес, които АКФ разкрива в новото си видео „По следите на липсващия капацитет“. 

АДФИ е органът към министъра на финансите, който контролира управлението и изразходването на публични средства. Агенцията извършва финансови инспекции, установява измами и нарушения, разкрива причинени вреди и привлича виновните лица към отговорност.

„От АКФ изготвяме сигнал до АДФИ всеки път, когато констатираме „червени флагове“ свързани със злоупотреби и нарушения при провеждането и изпълнението на обществени поръчки и други публични разходи. От 2017 досега сме подготвили 15 изключително подробни сигнала, в които посочваме установените нарушения или сериозни индикатори за такива нарушения, които АДФИ да провери. За пет години АДФИ е проверила едва 8 сигнала, но по 4 от тях информацията е засекретена. По останалите 7 в продължение на години изобщо не е назначена инспекция“, обобщава София Желева, правен съветник към Антикорупционния фонд.

Липсващ административен капацитет

На АДФИ ѝ отнема средно две години да назначи и проведе проверка по сигнал на АКФ. Оправданието е винаги едно: „Финансова инспекция ще бъде възложена при наличие на административен капацитет“.

По закон АДФИ разглежда с най-голям приоритет сигналите, които идват от министъра на финансите и другите министерства. След това са тези, изпратени от органи на прокуратурата. Съвсем накрая - ако остане „административен капацитет“ - идват сигналите от други физически и юридически лица, включително от неправителствени организации. 

Проверките по такива сигнали започват с огромно забавяне – 2 или 3 години – и дори и когато се констатират нарушения, обикновено давността по тях е изтекла.

Така дори и в случаи, когато става дума за нарушения за милиони левове, извършителите остават ненаказани.

Такива са например сигналите на АКФ за незаконосъобразни обществени поръчки за обезвреждане на животински отпадъци на стойност 90 млн. лева, за пътно строителство в Община Доспат и Община Перник, за застраховки в Община Силистра и други.

Друг пример е договорът, който Община Пазарджик сключва с фирма “Риал Стейтс” ЕООД за изграждане на най-големия соларен фотоволтаичен парк в Югоизточна Европа. За строежа на парка на фирмата са прехвърлени 2 хиляди декара обработваема общинска земя срещу 500 хил. лв. Мащабният проект не се случва, а общината освобождава „Риал Стейтс“ от задълженията без да търси договорната неустойка в размер на 1 млн. лв., нито практически „подарените“ 2 хил. дка общинска земя. В началото на 2018 г. Риал Стейтс продава част от общинските парцели и генерира 10-кратна печалба, в сравнение с цената на придобиване.

Наличие на административен капацитет очаква още и „Златната локва“, предоставена от Българската агенция по безопасност на храните на частната фирма „Пи. Еф. Си“ ЕООД през 2013 г.. По официални данни „Пи. Еф. Си“ ЕООД печели 33 млн. лв. за 8 години от събирането на държавни такси и извършването на гранична дезинфекция – без никакъв опит и без законова компетентност да извършва тези дейности. През лятото на 2021 г. НАП ревизира „Пи. Еф. Си.“, установи множество нарушения и наложи предварителни обезпечения за милиони. От тогава всеки ден НАП събира целия дневен оборот в кеш с бронирана кола. А фирмата продължава да работи.

В тези случаи липсващият капацитет така и не се намира – в ущърб на държавата и обществото.

„Докато инспекторите на АДФИ работят единствено по сигналите, идващи от министри и прокуратура, „административният капацитет“ на Агенцията все така ще липсва. АКФ смята, че сигналите, които постъпват в АДФИ трябва да получават приоритет не според подателя си, а според високата обществена значимост и финансовата стойност на нарушенията. Освен това, следва да се извършат необходимите институционални проверки и относно ефективността на работата на инспекторите“ допълва София Желева.

АДФИ засекретява резултатите от проверките си

В няколко случаи АДФИ започва проверка по сигнал на АКФ, но отказва да съобщи резултатите. От агенцията оправдават отказа с това, че са открити данни за извършени престъпления, за които са информирали прокуратурата. При това те цитират неправилно чл. 198, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) , според който материали по разследване в досъдебното производство не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. По голяма част от сигналите на АДФИ обаче прокуратурата така и не образува разследване, поради което няма причина за разгласяването им да се иска разрешение на прокурор.

„Информирането на прокуратурата за евентуално престъпление не е разследване по смисъла на НПК“, заявява София Желева. „Позоваването на чл. 198 от НПК в тези случаи е незаконно и води до ограничаване достъпа до обществена информация, който е гарантиран със закон. Все по-често АДФИ и други институции тълкуват превратно НПК, което силно застрашава свободния достъп до информация от висока обществена значимост.“

От юли 2021 Агенцията за държавна финансова инспекция е с нов директор, а част от мотивите за смяната на ръководството са свързани именно с факта, че по огромна част от получените сигнали от физически и юридически лица не са извършвани финансови инспекции.

„Антикорупционният фонд представи тези проблеми пред новото ръководство на АДФИ. Очакваме бърза реакция, адресиране на проблемите и реорганизиране на работата на Агенцията, за да може този ключов държавен контролен орган реално да изпълнява основната си функция да защитава публичните финансови интереси“, заявява Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд.