Рекордните цени на енергоносителите охладиха страстите на европейските политици и ги накараха да преразгледат мненията си за евентуален отказ от руските ресурси, пише "Известия" в материал за санкционния натиск на Запада върху Москва след инвазията й в Украйна.
След решението на САЩ да спрат доставките от Русия първият дипломат на ЕС Жозеп Борел заяви, че Старият свят няма да се включи в ембаргото. Още преди това цената на априлските газови фючърси наближи 4000 долара за хиляда кубика. Германският канцлер Олаф Шолц каза, че без руски горива засега не може да се гарантира енергийната сигурност на Европа.
Междувременно руският вицепремиер Александър Новак заяви, че при отказ от ресурсите на Русия цената на петрола може да скочи на 300 долара за барел. И подчерта, че Москва си оставя правото да спре "Северен поток-1". Това според експерти ще изправи света пред глобална икономическа криза, ще донесе на Европа рецесия и риск от разпадане на ЕС, предупреждава вестникът.
Западът създаде илюзия за единство и здрава коалиция по въпроса за отношенията с Русия. Но стане ли дума за енергетиката, проличава, че коалицията всъщност е твърде крехка. Защото различни страни, компании, бизнеси и политически групи гледат различно на търговията с Москва, посочва пред "Взгляд" финансовият експерт Станислав Митрахович.
"Бунт в системата", коментира той. Великобритания зове за отказ от руския газ, но тя самата го купува; Дания каза, че няма да подписва нови договори, но няма да къса и старите, които са в сила до 2030 г. Изявленията на лидери като Шолц за отказ от антируски санкции намалиха ентусиазма на спекулантите и цените не са толкова фантастични, колкото би могло. Това показва, че европейските лидери се страхуват да заложат всичко на карта. ЕС не може да допусне мощен удар по европейската промишленост - иначе тя просто ще се измести в Китай, обяснява икономистът.
Русия дава на ЕС 30 процента от петрола и 40 до 100 процента от газа според конкретната страна. За европейците "ще е проблематично да се откажат от това. Всъщност направо невъзможно", твърди "Свободная преса".
"Америка е далеч и ще помогне само на думи. А те няма да те стоплят, нито ще ги заредиш в резервоара" на колата, допълва всекидневникът.
Вашингтон и Брюксел признават, че напразно са си стреляли в крака със своите санкции. Брокери предупреждават, че световната икономика може да остане без никел, защото Русия е сред най-големите световни доставчици на този метал. Значи глобалната промишленост ще бъде лишена от неръждаема стомана и ще спрат десетки хиляди заводи по цял свят - от Япония до Съединените щати, алармира "Свободная преса" в друг материал.
Цените на суровини като петрола, никела, алуминия и др., които зависят от доставките от Русия, се движат около дългогодишни, дори исторически максимуми, констатира "Комерсант".
В близко бъдеще суровините ще продължат да поскъпват, прогнозират аналитици, цитирани от изданието. Според експерта Артьом Майоров потребителите ще трупат резерви от суровини, за да се застраховат срещу санкции за доставки от Русия, и това ще държи цените високи.
В по-дългосрочна перспектива обаче цените ще паднат, тъй като пазарът дори в случай на дефицит се стреми към балансирано, макар и високо ниво. "Това става чрез разрушаване на търсенето или увеличаване на добива с оглед привлекателната конюнктура за суровинните компании", допълва инвестиционният специалист Виталий Громадин.
"Сега едва ли може да се каже, че цените на суровините са фиксирани в договори и няма да се преразглеждат", уточнява колегата им Алексей Антонов. Цялата тъкан на международната търговия се пръска по шевовете, износителите няма да подминат изникналия шанс за печалби, а и държавата няма да одобри подобна щедрост - да се продават суровини на старите цени, разсъждава той.
Санкциите на Запада не успяха да сломят нито Иран, нито Венецуела, нито Северна Корея. Още по-малко ще успеят да сломят Русия, заявява в заглавие "Комсомолская правда".
