Поредният кръг от преговори между Русия и Украйна не донесе съществени резултати. Остава надеждата днес да бъдат задействани все пак хуманитарните коридори, договорени още миналата седмица. В дискусията по политически въпроси напредък засега няма. Руската делегация бе открито разочарована, обобщава "Комерсант" хода на разговорите между Москва и Киев 13 дни след нахлуването на Русия в съседната страна.
Москва обяви прекратяване на огъня днес в 7 ч. по Гринуич на някои места в Украйна, за да се позволи на цивилни от няколко града да се евакуират през хуманитарните коридори. "Комерсант" цитира обаче ген.-полк. Михаил Мизинцев, началник на руския Национален център за управление на отбраната, според когото украинските власти "под заплаха от физическа разправа" не пускали мирните жители и чужденците от съответните селища.
От своя страна украинската вицепремиерка Ирина Верешчук обвини Москва, че два пъти е проваляла евакуацията с обстрели. По думите й е "абсурдно, цинично, неприемливо" намерението на Русия да евакуира украинци на руска територия и в Беларус, добавя вестникът.
"Взгляд" припомня исканията на Кремъл, за да спре войната: Украйна да прекрати военните си действия, да се откаже от членство в блокове, да признае за руски анексирания Крим и за независими държави - сепаратистките територии Донецк и Луганск. Сред руски експерти все по-често се говори, че Украйна печели време чрез преговорите, но е време да започне дискусии по исканията на Русия, пише онлайн изданието.
Преговорите са нужни на Киев, за да се опита да прегрупира войските си, да прехвърли допълнителни части от Западна Украйна и да засили съпротивата си срещу руската армия, обяснява политологът от Крим Владимир Джаралла.
Киев не е готов да признае за независими Донецк и Луганск или пък Крим - за част от Русия, но може би има нагласа да обсъди неутрален статут за Украйна, посочва московският аналитик Александър Гушчин, напомняйки прецеденти с Финландия и Австрия. В случая с Украйна неутралитетът трябва да бъде гарантиран от водещите държави и да има ясни очертания, затвърдени по-специално в украинската конституция, но тя предвижда днес курс към НАТО, изтъква той.
Ако Киев не приеме условията на Русия, "има варианти украинската държавност да се трансформира в друг проект, например по географски принцип. В днешната ситуация подобни проекти изглеждат доста реални, а не фантастични", добавя Гушчин.
Двете страни казват твърдо, че преговорите ще продължат, а в близките дни се очаква и нов двустранен формат. Вчера се разбра, че на 10 март в кулоарите на дипломатическия форум в Анталия ще разговарят руският външен министър Сергей Лавров и украинският - Дмитро Кулеба. В срещата ще участва и турският им колега Мевлют Чавушоглу, отбелязва "Известия".
Анкара вече от месеци настоятелно предлага да посредничи на Москва и Киев. Турция е силно въвлечена в руско-украинските противоречия - през 2019 г. тя продаде на Киев бойни дронове "Байрактар"; през 2021 г. украинският президент Володимир Зеленски помоли турския си колега Реджеп Ердоган да подпомогне размяната на задържани лица, а по болезнения въпрос чий е Крим турското ръководство е напълно солидарно с украинското, напомня всекидневникът.
В момента Турция следва проукраински курс, полагайки обаче усилия да не накърни отношенията си с Русия, коментира турският експерт Керим Хас. Анкара има интереси и в Русия, и в Украйна. Семейството на Ердоган печели много пари от сътрудничеството с Киев, добавя той. (Селджук Байрактар, съсобственик на фирмата производител на едноименните дронове, е зет на турския президент, напомня "Известия".)
На сайта Change.org е качена петиция до руския президент Владимир Путин с призив незабавно да започне размяна на пленници и тела на загинали с Украйна по принципа "всички срещу всички", информира електронният в. "Медуза".
"Подобни процедури са предвидени в международните договори и по хуманитарни съображения трябва да бъдат проведени възможно най-бързо, за да се върнат пленените руски военнослужещи при семействата си, а със загиналите да се сбогуват техните роднини и близки", се казва в документа. Авторите - видни руски културни дейци, правозащитници и политици, отправят към двете страни молба да спазват примирие по време на предстоящата размяна. До момента петицията е подписана от 1735 души, видя репортер на БТА.
