Всеки ден 137 жени по света биват убити от техен настоящ, бивш партньор или член на семейството. В България липсва социален консенсус по темата за насилието срещу жени, няма статистика, не се и говори по този сериозен проблем, каза главният икономист на КНСБ и директор на Института по социални и синдикални изследвания към КНСБ Любослав Костов в рамките на дискусионен форум „Равнопоставеност на половете на работното място в условията на Ковид-19 пандемия“.

Форумът се организира от КНСБ , в партньорство с Комисията за равнопоставеността, семейството, жените и децата към Конфедерацията и Фондация „Фридрих Еберт“. Дискусията се организира ден преди 8 март – Международния ден на жените. 

По думите на Костов насилието срещу жени е особено изявено в страни със силни неравенства.  Приблизително 37 процента от жените, живеещи в най-бедните страни, са преживели физическо или сексуално насилие от интимен партньор в живота си, като в някои от тези страни разпространението достига до почти 50 процента, в зависимост от развитието на държавата, каза Костов. Насилието от партньор засяга 641 млн. жени в световен мащаб (16,2 процента от всички жени), което го прави най-разпространеният вид насилие, засягащо жените.

Пандемията се явява катализатор на насилието, като се наблюдава сливане на пандемията със съществуващи здравни и социално-икономически неравенства., посочи експертът. 

За България данните сочат, че Софийска районна прокуратура (СРП) се занимава с три пъти повече досъдебни производства за домашно насилие от първото полугодие на 2021 в сравнение със същия период през 2019 - когато все още нямаше COVID-19, каза Костов. През 2019 г. има 344 преписки и 40 досъдебни производства за домашно насилие; през 2020 г. са заведени 564 преписки за домашно насилие, от които са образувани 116 досъдебни производства.  През 2021 г. са заведени 700 преписки за домашно насилие, от които са образувани 127 досъдебни производства. 

Поне две жени на месец са губили живота си от домашно насилие през 2019 г. и повече от 30 000 жени са се обадили на националната гореща линия с молба за помощ. 

Така например, починалите жени в резултат от домашно насилие от мъже в България през 2016 г. са били 22, през 2017 г. са били 27, а през 2018 г. вече стават 33, каза Костов и допълни, че цифрата нараства, особено в условията на пандемия. Само за последните няколко месеца имаме няколко случая, които станаха публично известни, припомни експертът. 

По думите на главния икономист на КНСБ има достатъчно доказателства, че работещите в най-силно феминизираните професии имат относително по-нисък доход от тези, в които делът на жените е по-малък. 

В Латвия 88 на сто от работещите в здравеопазването са жени. В България делът на жените в този сектор е 76 процента, колкото е и в ЕС като цяло. От 49 милиона заети в сектора на оказване на грижи в ЕС около три четвърти са жени. Жените в България са мнозинство от заетите и в други сектори, които са с по-висок риск от безработица, например в сектора на продажбите и при грижите за деца. Около 82 процента от касиерите в ЕС са жени, а делът им сред чистачите по домовете достига 95 процента.

Жените по-често от мъжете работят на непълно работно време, надомно или в други нетипични форми на заетост, което води до по-ниски нива на заплащане, каза още Костов. Според него проблем е и това, че домакинската работа не се отчита като положен труд, няма часова ставка, жените по-често от мъжете работят на намалено работно време. Жените полагат общо 55 часа седмично незаплатен труд, свързан със семейството и домакинството. В измерването са включени дейности като чистене, готвене, грижа за децата, грижа за възрастни, пране, транспорт . Жените в този случай са невидими, защото се приема, че полагат труд, който няма стойност към БВП, коментира синдикалистът.  Ако се заплаща по часова ставка 8,7 лева, при отработени часове общо 2860 за година, доходите от труд биха били близо 25 000 лева, а неотчетеният труд принос към БВП е 35 милиарда при един милион и 420 хиляди жени на възраст 18-65 години. 

Средният размер на пенсията на мъжете в България е със 129 лева по-висока от тази на жените (мъже – 545 лева и жени – 417 лева). Данните сочат, че 34,2 на сто от жените и 29,8 на сто от мъжете у нас са в риск от бедност или социално изключване.