13-годишната Роня (Дафина Гергиева) отваря една врата, зад която обикновено не знаем какво се крие. Светът й ни залива с непоносима светлина.

Непоносима красота.
Непоносима истина.
Непоносима тъга.

Защото Роня е вече от дясната страна на Господ. Срещата с нейната книга се случи снощи в театъра, благодарение на Мая Новоселска. Окъпана в светлината на единствен прожектор, тя прочете простите и чисти думи, написани от Роня. Някои изпя, някои видяхме на екрана. Румен Тосков и Росен Захариев – Роко създадоха звуковата атмосфера.

Дафина Гергиева – Роня загина на 18 ноември 2003 година, връхлетяна от лека кола на пешеходна пътека до Американския колеж.

Из книгата "Аз съм един сън" на издателство ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ, 2006:

Мелодия на духа
Всеки от нас мечтае да се изяви, да се отдели от общата маса, да бъде необикновен, специален. Иска да го забележат и оценят. Иска да бъде като ярко петно сред сивотата на деня. Да бъдеш желан, харесван от другите. Да грееш като слънце, да блестиш като дъга, да светиш като диамант. Мечтаеш да бъдеш признат и разбран... Или може би не?! Иска ти се да останеш незабелязан, неоткрит...като един от онези сиви многоетажни блокове, в които живеят стотици хора. Като един черен облак да плуваш в небето и да бъдеш видян само от някое дете, отправило взор нагоре?!...Може да си част от сивото общество, може да си обикновен за някои, но ти си специален за други. Ти си една роза – свежа, ярка, неповторима за твоето семейство и приятели. Каквото и да искаш да бъдеш, важното е да останеш себе си. Защото всеки човек си има мелодия. Мелодия на духа. И тази мелодия в крайна сметка ще бъде чута от другите.


Каза, че е гладна,
      въпреки че не беше.
Каза, че й се спи,
      въпреки че не й се спеше.
Започна да рисува,
      въпреки че не й се рисуваше.
Четеше книги, които й пречеха,
      защото й казваха истината.
Срещаше се с хора,
      които й показваха верния път.
Но това също й пречеше,
      защото тя,
          както всеки,
      искаше да го открие сама.


Царството Никога

Имаше едно царство, което Никога се
          наричаше.
В него живееше крал на име Няма Го
          със своята жена
Няма значение.
Те имаха момченце с чудното име
          Нищо. Никога него го Нямаше.
Там Никога Нямаше Нищо!
И Нищо Никога Няма значение!

"Среща с книгата на Дафина Георгиева" бе в рамките на Haskovo Jazz и със специалната подкрепа на нашите съграждани Пилеви.