Директорът на областното пътно управление Радостин Ламбрев

Неразплатените суми за почистване през миналогодишния зимен сезон поставят под въпрос готовността на службите да се справят с пътната обстановка през тази година. Задълженията на държавата към снегопочистващите фирми бе най-сериозния проблем, дискутиран на заседание между ръководители на служби и общини в областната администрация. За реалното състояние и готовност за обезопасяване на пътищата през зимата попитахме директорът на областно пътно управление Радостин Ламбрев.

Интервю на Георги Христов

Г-н Ламбрев, направо на въпроса. Към настоящия момент каква е готовнастта да се справите със зимата. Изглежда далече, но всяка година снегът ни изненадва...

-Към настоящия момент не сме готови. Направили сме план-прогноза за това колко машини трябват, колко пясък колко сол. Тези неща не са обезпечени или закупени, защото фирмите които правят това нямат пари да си го позволят.

Наемете тогава други фирми.

-Защо? Те са си свършили много добре работата през миналия зимен сезон. Обезпечават регионалната републиканска пътна мрежа която по дължина е на трето място в страната-1077 км! Проблемът е че не са им изплатили парите за миналогодишните услуги. По закон средствата трябва да се преведат до 28 дни след извършването на услугата. Забавянето вече е 9 месец. При нас се плаща само на почистен километър. Фирмите си осигуряват машините, работниците, солта и пясъка. Ние нямаме грижа за това. Само следим за качеството на извършваната услуга. Става така-километрите са почистени, за това е направен разход било за машини било за материали, който не е платен от поръчителя в случая държавата. Средствата към фирмите се изплащат директно от София. Ние само правил лицензите и сключваме договорите. Нататък дори и аз не мога да ви кажа за каква сума става дума. Не е малко.

Как точно липсата на тези пари се отразява върху готовността на фирмите?

-Вижте сега, фирмите разполагат с малко над половината от необходимата техника за снегопочистване. Грейдери, пясъко-разпръсквачки, снегорини. Необходимо е обаче още техника. Една от най ефективните са тракторите на които се монтират специални гребла. Фирмите нямат трактори защото не орат ниви. Затова те ги наемат от земеделци, да речем. Снабдяват ги с греблата, на които се слагат гумени тампони за да не повреждат асфалтовото покритие и така екипирания механизиран обект тръгва по пътя. Фирмите в момента са длъжници на тези хора. Как моля ви се да ги наемат отново при условие че за миналата година не са им платили?

Те може и да се справят някак си, но има и дрги разходи-техническа поддръжка. Въпросните гумени тампони. Гориво. Пясък и сол. Студена смес за запълване на неравности. По наши разчети за цялата зима трябват 7800 кубика пясък. В момента налични са 1680. Трябват 1850 тона сол, имаме 740. С тези наличности можем да посрещнем внезапна криза във времето през октомври да речем, но само толкова.

Да се върнем към темата за машините. За да обезпечите всяка ситуация през зимата-колко единици трябват?

-По прогнозни данни- 248.

Точно толкова?!

-Минимум.

Колко имаме в момента?

-Без да съм им броил автопарка, да речем към 60-70 %-та. Максимум.

Къде е мястото на пътното в тази картина?

-Ние не чистим. Само контролираме как е почистено. Ние поправяме пътищата и в момента пък сме притиснати от времето. Продължаваме до последно монтажните раоти на приоритетни пътни отсечки които трябва да бъдат завършени до падането на първия сняг.

Кои са тези приоритети?

Книжовник-Голям извор, долно Черковище. Отсечката пред Жълти бряг например, на която сменяхме не само асфалта но и основата, ще бъде готова на 90% и ще има поне един асфалтов пласт. Подобно е положението и с маршрута Горски извор, Минерални бани-Карамнаци. Просто там няма пари за да се завърши обекта, иначе имаме работа за по-малко от месец. Този маршрут е много важен, защото се явява обходен на Хасково-Минерални бани. Тази пък отсечка е с най висок риск през зимата защото има условия за огромни снегонавявания. Миналата година пътя го затворихме, и трябваше да викаме военна техника да го разчистим. Да ама тежка техника поврежда асфалта. Така че малко омагьосан кръг. Измислихме да сложим снего възпиращи прегради. Ще ги сложим. Ще ни ги откраднат. Защото са метални и защото трябва да ги разположим в частни имоти.

Като говорим за необходимост от помощ, останалите държавни структури ще ви помогнат ли?

-Един от главните ни проблеми е закъсалите тежки автомобили. За това имаме нужда от помощ, защото например по нормативна база, един тир трябва да бъде извлечен поне на 500 метра от мястото където е заседнал. Гражданска защита би трябвалбо да помогне. Те казват-даа имаме машината, ама нямаме платформа за нея и затова извън Хасково не можем да излезем. Тоест ще ни защитават в Хасково а извън него да се оправя пътното. Военните имат техника при това изключително подходяща. Обаче, повечето е верижна. Ако мине по асфалта считайте че догодина трябва да асфалтираме отново.

Казват ви- да се оправя пътното. Имате ли хора?

-За цялата област са 75 души. Говори се че ще има съкращения. Вденъж вече свиха щата с 20%. Сега се чака 15 %. Ще видим дали останалите ще са достатъчни. Първата реформа на която бяхме обект бе че от директно подчинение на МС, ни прехвърлиха под шапката на министерството на регионалното развитие и благоустройството. Вече се казваме Агенция пътна инфраструктура. Предметът на дейност обаче ни остава същия.

Все пак да се върнем на началото на този разговор. Държавата която толкова ударно ви реформира, ще плати ли задълженията си на снегопочистващите фирми?

-Надяваме се до средата на октомври това да стане. Дай боже да стане.