Според най-известната максима на пруския военен теоретик Карл фон Клаузевиц, войната не е друго, освен продължение на политиката с други средства. Поколение демократи – американски, но също и европейски християндемократи и социалдемократи – се стремяха да игнорират тази истина. Ужасени от жестокостите на войната, те напразно търсеха алтернативи да не я водят. Когато Владимир Путин анексира Крим през 2014 г., Барак Обама отговори с икономически санкции. Когато Путин се намеси в гражданската война в Сирия, последваха речи на възмущение.

Когато стана ясно, че Путин планира по-нататъшна и по- широка военна инвазия в Украйна, Джо Байдън и екипът му по национална сигурност отново избраха санкции. Ако Путин нападне Украйна, казаха те, Русия ще се изправи пред "осакатяващи" или "разрушителни" икономически и финансови мерки. Когато тези заплахи не възпряха Путин, те се опитаха нова тактика – да публикуват разузнавателна информация за вероятното време и характер на руската атака. Поддръжниците на администрацията смятаха, че това е брилянтно и оригинално. В действителност, това беше вид магическо мислене – като че ли ако обявиш публично кога Путин ще нападне, ще намалиш вероятността той да го направи. 

Онези, които се боят от война, подхождат по грешен начин към дипломацията, като че тя е алтернатива на войната. Това подхранва илюзията, че докато продължават разговорите, войната е предотвратена. Но докато в крайна сметка вие самите не сте готови да прибегнете до сила, преговорите са просто отлагане на агресията от страна на другия. Преговорите ще предотвратят войната само ако вие мирно отстъпите това, което агресорът е готов да вземе със сила. 

Путин се реши на война срещу Украйна преди известно време, вероятно през юли, когато публикува дългото есе "За историческото единство на руснаците и украинците", в което тенденциозно твърди, че украинската независимост е неустойчива историческа аномалия. Тогава стана съвършено ясно, че той обмисля за завземе страната. Дори преди да се появи есето на Путин, Русия разположи около 100 000 войници близо до северните, източните и южните граници на Украйна. Отговорът на САЩ и Европейския съюз беше да дадат да се разбере, че Украйна всъщност е още далеч от членство както в НАТО, така и в ЕС, потвърждавайки пред Путин, никой няма да воюва на страната на украинците, ако той даде ход на плановете си за война.

През последните няколко месеца Путин използва дипломацията по класически начин, стремейки се да постигне своите цели на най-ниска възможна цена, докато в същото време внимателно се подготвя за инвазия. Западните лидери не постигнаха нищо повече от това да останат единни в говоренето си, че ще наложат санкции, ако той нападне Украйна. 

Но руската инвазия в Украйна отвъд Донбас ще създаде изцяло нова ситуация. Политиците от двете страни на Атлантика може дружно да изразят възмущение, но няма да е нужно много време единството им да бъде подкопано от променената реалност и фундаментално разминаващи се интереси. САЩ нямат нужда от природния газ на Русия. Но Европа има, поне в краткосрочен план. 

Ако войната е продължение на политиката, тогава какво точно се опитва да постигне Путин? Този въпрос предизвика множество неверни отговори през годините. Разпространено е убеждението, че той е твърдо решен да възкреси Съветския съюз. Вярно е, че през 2005 г. Путин нарече колапса на Съветската империя "най-голямата геополитическа катастрофа на века". Но в действителност Путин се опитва да възкреси от смъртта царската Руска империя.

Петър Велики е неговият герой, много повече от Сталин. 

Това стана достатъчно ясно от интервюто му с Лайънел Бабър за "Файненшъл таймс" през 2019 г. "Бронзовата статуя на царя визионер се извисява над церемониалната маса в кабинета му", отбелязва авторът на интервюто. Петър Велики бе "любимият лидер на Путин. "Той ще живее, докато е жива каузата му", декларира руският президент. 

Каква е била каузата на Петър Велики? По същество, да направи Русия велика европейска сила, способна да се сравнява с Австрия, Британия, Прусия и Франция както по военна мощ, така и икономически, както и бюрократичните фундаменти, на което е базирана. 

Нито един историк няма да оспори, че той е постигнал това. В битката при Полтава (8 юли 1709), Цар Петър печели най-важната си победа, разгромявайки армията на шведския Карл XII, чиято държава е била сред най-великите сили през 17 век. Полтава се намира на около 320 км източно от Киев, недалеч от Луганс и Донецк. 

Това е историята, която вдъхновява днешния Цар Владимир, много повече от мрачната страница на Сталинския терор, който в умовете на украинците завинаги ще бъде асоцииран с Холодомор – съзнателният геноцид чрез глад в името на селскостопанската колективизация. 

Това е история, която ни напомня колко критично важна е била победата на територия, където е днешна Украйна, за да израсне Русия като велика европейска сила. Тя също ни напомня за това, че тази територия е била оспорвана в началото на 18 век по същия начин, както и днес. 

Дали Путин е просто фантазьор, представяйки си себе си като наследника на Петър Първи? Не непременно. Истина е, че руската икономика може да е по-малка от тази на Южна Корея и само една пета от тази на Америка. Но ако използваме същия метод за оценка на разходите за отбрана – отчитайки факта, че руските войници и оборудване за значително по-евтини от тези на западните им аналози – разкрива, че Русия е "четвърта в света по военни разходи, след САЩ, Китай и Индия", според проучване от 2019 г. В него също така се казва, че руският Генерален щаб получава много повече възможности за сметка на своите военни разходи в сравнение с много други по-скъпо струващи въоръжени сили, включително тези на Великобритания и Франция. 

Русия при Путин отново стана велика сила. Именно поради тази причина той беше в състояние да воюва и да спечели войните в Грузия, Украйна и Сирия. Затова днес той в позиция да предприеме пълномащабна инвазия в Украйна. 

Отдавна е ясно, че Путин се стреми към много повече, отколкото към независимостта на Донецката и Луганската "народни републики" – формирования, които той сам създаде през 2014 г. Оттогава сепаратистите в тези райони са проксита на Кремъл. Така че всеки, който е мислил, че това е пределът на амбициите на Путин, се е заблуждавал. Признаването на тяхната независимост беше прелюдия към много по-мащабна военна инвазия, чиято първа стъпка дойде почти незабавно, с разполагането на редовни руски сили в Донбас, които според Москва трябва да защитават местните от украински атаки. 

Кремъл вече обяви, че е признал независимостта не само на частите, контролирани от сепаратистите, но на целите административни области Донцек и Луганск, което е далеч по-голяма експанзия. Русия освен това евакуира посолството си в Киев и даде ултиматум на Украйна, равносилен на искане за капитулация: страната да бъде неутрална и демилитаризирана; да приеме анексирането на Крим и да се откаже конституционно от стремежа си за членство в НАТО. Несъмнено, западните лидери ще продължат с отчаяните си дипломатически молитви, но заседанието на Съвета по сигурността на Путин, предавано на живо по телевизията на 21 февруари, потвърди, че той е готов за война. 

Той дори се присмя на САЩ с иронични алюзии за войната в Ирак през 2003 г. Претекстът, че Украйна придобива оръжия за масово унищожение, е част от класиката на Путин.

Познавам Украйна достатъчно добре, за да съм убеден, че капитулацията не е сред опциите ѝ. Украински приятел ми каза, че хората ще се бият с армията на Путин така, както афганистанските муджахидини с Червената армия през 1980-те. Последните проучвания на общественото мнение, направени от Yalta European Strategy group, свидетелстват за степента, в която обществото подкрепя членството в НАТО и ЕС и нежеланието на болшинството от обикновените украинци да се подчинят на руския камшик.

От друга страна, не мога да си представя, че Путин възнамерява да повтори грешките на Брежнев в Афганистан и на Буш в Ирак (и Афганистан). 

Най-вероятната стратегия на руския президент е светкавична война, целяща да нанесе максимални поражения на украинските въоръжени сили и други военни активи, последвана от смяна на режима, при която на мястото на Володимир Зеленски да дойде някой като Виктор Янукович - корумпираният сатрап, свален от власт точно преди осем години с революцията на "Евромайдана". 

Познавайки Украйна, си представям, че значима част от олигарсите, които все още контролират икономиката на страната, ще предпочетат да целунат московския пръстен, отколкото да загубят огромно богатство, независимо, че по-голямата част от него е надеждно скътано в Лондон и Цюрих. 

На 21 февруари Путин поправи един от членовете на съвета си по национална сигурност, който използва думата "анексиране". Той може би обмисля разделяне на Украйна, но аз не предвиждам пълен Аншлус (сливане -бел.ред.). Неговата цел най-вероятно е да убие веднъж и завинаги аспирациите на Украйна да стане като Полша: не просто член на НАТО и ЕС, но също така просперираща демокрация, ориентирана към Запада. Той може да постигне това като превърне Украйна в "Южен Беларус" – страна, в която също като в Русия нещата след 1991 г. се промениха, само за да останат същите. 

В новелата на Михаил Булгаков от 1925 г. "Бялата гвардия", която по-късно е цензурирана и драматизирана (тя става любима пиеса на Сатлин) - последният опит за независимост на Украйна по време на Болшевишката революция приключва мрачно, докато болшевишките сили наближават мразовития Киев. 

Може да се каже, че историята на Украйна се връща обратно към времето на Петър Велики. Именно това е начинът, по който Цар Владимир иска да приключи последният опит за независимост на Украйна. Ако той успее, отговорността ще лежи като тежко бреме на онези западни лидери, които забравиха своя Клаузевиц и им се искаше да няма война. 

*Нийл Фъргюсън е водещ британски историк и политически коментатор.