Александър Баунов, главен редактор на уебсайта на Московския център Карнеги, написа в своя Telegram канал:

"Най-яркият контраст в сравнение с 2014 г. е пълната липса на опит за демонстриране на осезаема народна подкрепа след признаването на републиките в Донбас. Без масови демонстрации на студенти, учители и държавни служители. Без знамена, без Василевски спуск, без концерти. Без изпълнения от звезди и колективни писма от творци. Без дори масово записване на думи на одобрение на камера по улиците. Действие не от името на хората, а от своя собствено. По-скоро като в Сирия: на когото е наредено върши каквото му е възложено, останалите не се месете във въпроси на голямата политика, сигурността и глобалния баланс на силите. Всичко е пресметнато, потайно, грубо.

Действието не е в пространството на политиката, където е необходима подкрепата на улицата, а по-скоро в пространството на книга или учебник по история - за читателския кръг на руския лидер: потомците ще гласуват, нека съвременниците не се месят в делата на историческите личности (както се видя и в Съвета за сигурност).

Осезаемата народна подкрепа беше оставена за бъдещето, от което стана ясно, че случилото се признаване не е краят. Но това включва и бъдеще в съветския смисъл, когато за главни бенефициенти на всякакви неясни, рискови или недостатъчно популярни действия сега се обявяват потомците, от чието име и за които правят. Дали някакви съвременници са излезли със знамена или не, престана да има значение."