Руският президент Владимир Путин изложи своята версия за украинската история, като по същество каза, че Украйна всъщност винаги е била част от Русия. Освен че обслужва целите му, тази версия е и фикция. Украйна има своя собствена хилядолетна история.

Съвременна Украйна е оспорвана територия с променящи се в продължение на столетия граници. Тя попада изцяло под властта на Москва чак в края на 18-и век при императрица Екатерина Велика. Дори и тогава обаче Руската империя не е успяла да я погълне нито толкова лесно, нито пък напълно. 

В хода на сегашните си усилия да върне в руска орбита Украйна, която постигна независимост и се ориентира към Запада, Путин следва път, отъпкан от много руски ръководители преди него – от Петър Велики до Йосиф Сталин.

За Запада въпросът е дали може да ограничи реваншистките амбиции на Путин посредством санкции, дипломация и военна съпротива от страна на Киев. Признаването от Путин на двата отцепили се украински региона и изпращането там на руски войски, които застрашават страната, лесно може да запали по-голяма война в цяла Украйна.   

„Смятам, че трябва да взема едно отдавна отлагано решение: незабавно да призная независимостта и суверенитета на Донецката народна република и на Луганската народна република“, заяви Путин, визирайки две проруски части от Украйна в региона Донбас, които от 2014 г. насам са въвлечени във война с правителството в Киев, отнела досега живота на 14 000 души.

Всяка съвременна държава, особено в Европа, в продължение на векове е променяла границите си и емоционалното увлечение от национализма може да доведе до искания, ултиматуми и често до войни за територии, власт и влияние. В речта си пред руската общественост снощи, на моменти мрачен, понякога дори и звучейки враждебно, Путин се отнасяше пренебрежително към Украйна и каза, че нейното създаване като суверенна държава е трагедия и е станало по случайност при управлението на комунистическите лидери през 20-и век. 

Той се държеше така сякаш Украйна никога не е съществувала преди настъпването на съветската епоха. Путин на моменти обвиняваше Ленин, понякога – Сталин, а в един момент изрази презрението си към решението на Никита Хрушчов от 1954 г. да вземе Крим от Русия и да го даде на Украйна.

Както при всeки прочит на историята и в думите на Путин имаше елементи на истина. Украинците и руснаците са свързани източнославянски народи, чиито съдби са се преплитали и разделяли в историята. Той обаче предпочете да се фокусира върху времената на най-силна руска доминация над Украйна, като почти забрави, че тя от 30 години е отделна държава, призната от международни договори, включително и от Русия. Вместо това Путин описа Украйна като корумпирана, едва кретаща марионетка на САЩ, която застрашава сигурността на Русия и която според него няма истинска причина да съществува, освен ако не е едно цяло с нея.

Украйна и Русия водят началото си Киевска Рус - търговски център, създаден от викингите по крайбрежието на река Днепър преди повече от 1000 години, когато Москва все още не е била на картата. Първоначално двата народа са били езически, но после приемат православното християнство. Киевска Рус се е разпаднала в началото на 13-и век при монголското нашествие в Европа. Великото московско княжество е престанало да бъде васална държава едва в края на 15-и век.

Вместо да се свърже с Москва, от 14-и век нататък, в продължение на векове, цялата територия на съвременна Украйна е била част от Великото литовско княжество. По-късно тя влиза в състава на обединената полско-литовска държава Жечпосполита – обширна многоезикова и мултиетническа държава, чиято територия е включвала почти всички територии на днешна Полша, Литва, Беларус и Украйна (както и части от Русия).

В източните и югоизточните региони са доминирали полският и рутенският език, който е предшественик на съвременния украински и беларуски. Населението е включвало украинци, поляци, беларуси, литовци, евреи и татари.      

Армейски бунтове на украинските казаци в средата на 17-и век срещу полската аристокрация и земевладелци са довели до съюз между казаците и Москва. Тогава Източна Украйна се е отцепила от Жечпосполита и през 1654 г. се е заклела във вярност на руския цар. Западна Украйна е останала част от полско-литовската съюзна държава в продължение на още 150 години, докато през 1795 г. Полша не е била разделена окончателно между Русия, Австрия и Прусия и е изчезнала от картата на Европа. 

Полската държава се появява отново след Първата световна война и през 1919-1922 г. води война със Съветска Русия, като си връща обратно голяма част от Украйна. Тези земи отново попадат под съветски контрол след Втората световна война, но украински партизани националисти продължават да оказват въоръжена съпротива срещу съветските сили през следващите няколко години.

„Големият глад“ (Гладоморът), който Сталин налага на Украйна в началото на 30-те години на миналия век, води до смъртта на милиони хора и е оставил у украинците трайна враждебност към съветското руско управление.

Болшевиките неслучайно признават Украйна като отделна социалистическа република след създаването на СССР.

Те разбират реалността на отделната украинска история и идентичност, които са положени някъде между Москва и Запада през по-голямата част от съществуването им. Украйна обаче никога не е имала възможност за самоуправление до разпадането на Съветския съюз през 1991 г.

Противно на твърденията на Путин, повечето украинци днес не искат да бъдат част от Русия и антируските чувства в по-голямата част от страната се засилиха след анексирането на Кримския полуостров от Русия през 2014 г. и завладяването на региона Донбас от проруски сепаратисти.

Сега, когато руски войски отново маршируват в региона Донбас в Източна Украйна, изглежда, че хилядолетната война за надмощие в региона, с използване на оръжията и дипломацията, когато е нужно, е на път да бъде възобновена.