Изложбата „Дали-Фройд. Обсесия“, подредена във виенския дворец Белведере, разкрива изключително силното влияние, което бащата на психоанализата Зигмунд Фройд е оказал върху испанския художник Салвадор Дали. Кураторът на експозицията Хайме Бриуега даде интервю специално за БТА.  

Световете на Дали и Фройд са едно неразделно цяло, без чието разбиране не е възможно да се долови смисъла на творчеството на художника, казва Бриуега. Според него благодарение на трудовете на Фройд, Дали не само опознава себе си по-добре, но и успява да превърне призраците, които го преследват, в приятелски същества, от които черпи вдъхновение. Художникът открива в текстовете на Фройд оправдание за своите мании, разочарования, комплекси и незадоволени желания. Експозицията във Виена може да бъде разгледана до 29 май.

Хайме Бриуега Сиера е почетен професор по история на изкуството в мадридския университет „Комплутенсе“, а също така преподава в множество други висши учебни институти в Испания и чужбина. Той често е канен за лектор на международни конференции. От 1985 г. до 1988 г. е директор на испанския Институт за консервация и реставрация на произведения на изкуството и заместник-директор на Института за консервация и реставрация на културните ценности, които са под егидата на  Министерство на културата и спорта. От 1988 г. до 1991 г. е генерален директор на звеното, отговарящо за изящните изкуства и архивите в Министерството на културата и спорта на Испания. Ангажиран е за повече от сто изложби, представящи съвременно изкуство в Европа и Америка, като на над четиридесет от тях е бил куратор. 

Как се роди идеята творчеството на Салвадор Дали да бъде представено в контекста на работата на Зигмунд Фройд? Защо решихте да преплетете световете на Дали и Фройд?

Идеята за изложба, която за първи път анализира комплексната връзка между Дали и Фройд като личности, всъщност е на Стела Ролиг, бивша директорка на музея Лентос Кунстмузеум в Линц. Тя се роди преди осем години.

Тогава с проекта се зае Йоханес Рамхартер, ръководител на Организацията за културен мениджмънт „Понте“, а управлението му бе възложено на Хуан Мануел Бонет, който обаче трябваше се откаже, след като беше назначен за директор на Института Сервантес с ранг на държавен секретар. И тогава аз с голям ентусиазъм се съгласих да бъда куратор на експозицията. 

Музеят в Линц обаче имаше затруднения да се справи с изложба от този калибър, тъй като трябваше да се организира сложно заемане на произведения от цял ​​свят. Наложи се проектът да бъде временно замразен. Когато Стела Ролиг пое управлението на "Белведере", го рестартирахме. След още едно прекъсване поради пандемията от Ковид-19 и след преодоляване на трудностите, свързани с изложбата, изискваща много специфични произведения на Салвадор Дали, тя вече е факт. Експозицията стана благодарение на прекрасния мениджърски екип, както в "Белведере, така и в дизайнерското студио на „Понте“, а също и на Итаи Маргула (б.а. архитект, дизайнер и куратор на свободна практика с офис във Виена) .

Идеята беше очевидна – не се налагаше да се обединяват световете на Дали и Фройд, тъй като те просто са едно неразделно цяло, без чието разбиране не е възможно да се долови смисъла на творчеството на художника. 

В ранния етап творчеството на Дали е силно повлияно от теориите и книгите на Фройд. Как испанският художник се запознава с тях? С какво му въздействат толкова силно, че Дали определя работата на Фройд като движещата сила за сюреалистичното си вдъхновение?

Салвадор Дали започва да чете испанските преводи на произведенията на Зигмунд Фройд още в средата на 20-те години на ХХ век, когато живее в Мадрид и вече се е сприятелил с поета Федерико Гарсия Лорка и с бъдещия режисьор Луис Бунюел. В същото време тримата се запознават с идеите на сюрреализма благодарение на лекция на Луи Арагон през 1925 г., както и на френски списания, които попадат в ръцете им.

Тогава Дали и Лорка започват да рисуват картини, които наподобяват произведенията на сюрреалиста Ив Танги. Те обаче приличат най-вече на скиците на структурата на нервната система, направени още в края на ХІХ век от Нобеловия лауреат за медицина Сантяго Рамон и Кахал, с когото се запознават в Мадрид. По този начин се преплитат психоанализата, сюрреализмът и неврологията, което се превръща в първото проявление на испанския сюрреализъм. По-късно Дали експериментира и с други форми на изобразителното изкуство и през 1929 г. стига до утвърждаването на тези идеи в изкуството. В настоящата изложба най-яркият пример за това е картината "Тъмната игра". 

Дали открива в текстовете на Фройд оправдание за своите мании, разочарования, комплекси и незадоволени желания. Страховете му от импотентност и неопределеност на неговата сексуалната идентичност, халюцинациите и депресивните чувства, произтичащи от авторитета на баща му и сложните отношения с него, го напускат. Те обаче се превръщат във вдъхновение за Дали и, осъзнавайки ги, той успява визуално да пресъздаде емоционалните си светове. Точно умението да визуализира някои от въпросите, повдигнати от сюрреализма, го води в обкръжението на Андре Бретон в Париж. 

По какъв начин испанският творец използва концепциите на Фройд, за да покаже своя вътрешен свят? Успява ли художникът да опознае себе си чрез психоанализата и да се разкрие върху платната си?

Може би от най-голямо значение за Дали е книгата на Фройд "Тълкуване на сънищата". В нея той открива, че човешката психика може да придаде други значения на състояния, предмети и ситуации, различни от тези, които са видими на пръв поглед, и най-вече, че те се генерират от подсъзнанието. След това Дали си спомня преживявания от детството си, в които се смесват чувства на привличане и отхвърляне, наслада и болка, страст и в същото време страх от нея. По този начин художникът създава визуален речник, който може да покаже човешката психика, скрита в подсъзнанието.

Благодарение на трудовете на Фройд, Дали не само опознава себе си по-добре, но и успява да превърне призраците, които го преследват, в приятелски същества, вдъхновяващи въображението му. Двойните изображения, при които едно и също нещо има различно визуално значение, се превръщат в основен елемент на този период от творчеството му.

С какво се характеризира "параноидно-критичния метод", използван от Салвадор Дали под влиянието на психоанализата? 

В художественото си творчество, а  и в текстовете, които публикува в книги и списания, Дали се опитва да формулира теоретичната база на своето виждане за сюрреализма. Именно това разбиране той нарича "параноидно-критичен метод". Тази теория има огромно значение и за ранното творчество на френския философ и психиатър Жак Лакан.

Най-общо казано, методът означава отделянето на мисловната дейност от контрола на разума, като по този начин се правят асоциации с подсъзнанието. Впоследствие тези асоциации се формират контролирано. Двойните изображения, за които вече споменах, илюстрират много добре този метод. Така например в известната картина на Жан-Франсоа Миле "Ангел", Дали смята, че преди благочестивата молитва вижда погребението на сина на молещото се семейство. В позата на жената той разпознава заплашителната фигура на богомолката, която традиционно се свързва с оксиморона Ерос и Танатос, т.е. любов и смърт.

Изложбата, представена във Виена, е озаглавена “Дали-Фройд. Обсесия”. До каква степен Салвадор Дали е бил обсебен от трудовете на Зигмунд Фройд? Може ли да се определи като преломен момент за художника личната му среща с Фройд през 1938 г. в Лондон?

От момента, когато Дали се запознава с трудовете на Фройд, той се чувства обсебен от идеите на психоаналитика. С нарастващата международна слава, се увеличава и желанието на Дали за лична среща с Фройд. След неуспешен опит да се запознае с него във Виена през април 1937 г., художникът все пак успява да се срещне с него. Това става с помощта на неговия меценат Едуард Джеймс и на писателя Стефан Цвайг. Двамата гении се срещат през юли 1938 г. в Лондон, където Фройд се мести, бягайки от нацистите.

Дали е в еуфория от предстоящата среща и иска да покаже на Фройд картината си "Метаморфозата на Нарцис" и най-вече да го запознае с текстовете си, посветени на  "параноидно-критичния метод". Фройд, който се отнася с леко подозрение към сюрреалистите, не обръща особено внимание на текстовете, но се заинтересува от рисунката, в която явно открива допирни точки с психоанализата. Най-силно обаче е впечатлен от Дали като пример за фанатичен испанец. За съжаление, година по-късно Фройд умира и не успява да се запознае по-добре с произведенията на сюрреализма.

В изложбата в “Белведере” във Виена са показани десетки произведения на Дали, като повечето от тях много рядко са излагани. Лично на Вас кои от тях Ви въздействаха най-силно, докато работихте върху подготовката на експозицията?

Хайме Бриуега Сиера: Много от картините, показани в Белведере, са просто шедьоври на Салвадор Дали. Пример за това, че той е бил обсебен от Фройд, е безспорно "Тъмната игра". Тази творба е може би най-емблематичната за разбирането на идеите на Фройд в творчеството на художника. "Неокубистка академия" е създадена през 1926 г. и вдъхновена от творчеството на Пикасо.  В нея можем да видим за първи път някои от фройдистките елементи, които по-късно ще играят важна роля в творчеството му. Картината "Woman Sleeping in a Landscape" пък е истинска препратка към тълкуването на сънищата. "Лебеди, отразени в слонове" изразяват особено красноречиво идеите на "параноидно-критичния метод".

Накратко, всяка една от изложените творби ме убеждава колко важна е връзката с Фройд за разбирането на произведенията на Дали, особено за създадените в периода между 1926 г. и 1940 г.