Въвеждане на специализиран модул в часа на класния ръководител за дискусия с учениците по темите за агресията и тормоза в училище – това е една от препоръките на омбудсмана Диана Ковачева. Препоръката беше обявена по време на инициираната обществена дискусия на тема "Психичното здраве в училище – необходими мерки".
От УНИЦЕФ-България изнесоха наистина тревожни данни, според които 11,2% от подрастващите в страната на възраст между 10 и 19 години или 73 808 момчета и момичета са с психично разстройство. А пък близо 50% от децата са били жертва на емоционалното или психическото насилие в училище през 2021 г.
И без статистиката обаче всички ние виждаме, че нещата не вървят на добре - и изпълнените с агресия клипчета, които ежедневно попадат в социалните мрежи, са знак за това.
Според омбудсмана, в часа на класния ръководител може да се говори, да се споделя. "Този час би могъл да бъде пространството, в което децата и тийнейджърите да споделят своите мнения, проблеми или да коментират случващото се в живото им“, сподели омбудсманът.
"За съжаление, един от основните изводи е, че т.нар. утвърдени механизми за справяне с детската агресия изобщо не сработват на терен. Те са добре структурирани, звучат прекрасно, но само на хартия. И често пъти именно това е работещото решение - децата, които са тормозени и бити от други деца, просто ги преместват в друго училище", подчерта общественият защитник.
Общественият защитник коментира още, че много малко се работи с родителите, които търсят помощ, много от тях водят децата си отделно на психолози, тъй като изобщо не разчитат на училището.
По думите ѝ санкциите към учениците трябва да бъдат последната мярка, когато напълно са изчерпани всички други начини.
Повече от явно е, че насилието е факт. И че трябва да се работи много, за да решим проблема, да не му позволим да ни затрупа като лавина. И че всички трябва да работим заедно - учители, родители, специалисти. Защото причината за насилието в училището е... безхаберието ни. Една от причините е, че сякаш не ни пука и си казваме, това няма да се случи на моето дете. Ще го пратя в частно училище. Ще му избера добра среда. Ще го защитя. Обаче това не се случва, защото насилието е навсякъде. И докато не си го кажем ясно - няма да решим проблема. Всеки акт на насилие трябва да се огласява, за да може да се случва все по-рядко. Иначе ако чуете нещо от рода на: "Аз колко бой съм ял в училище, вашето нищо не е" това може да означава само едно - насилието се приема за нормално и не се осъжда. А трябва!
