Бюджетът на БАН е вреден, опасен и обиден. За БАН промяна няма, продължаваме по дянковски без Дянков - заяви председателят на Общото събрание на Българската академия на науките чл. кор. Евелина Славчева на пресконференция днес след острата декларацията на Академията заради ниската субсидия за 2022 г. От ръководството ù излъчиха и посланието, че ако в БАН продължи да бъде засаждан "вируса на мизерията", учените и техните семейства ще излязат на протести за сваляне на правителството. Бе поставен и въпросът привилегированото положение на висшите училища спрямо БАН, без срещу това да се изисква качество.

"Нашият прочит на бюджета 2022 накратко гласи: за БАН промяна няма, продължаваме по дянковски без Дянков (бел. ред. - Симеон Дянков е вицепремиер и финансов министър в първото правителство на Бойко Борисов, който в началото на мандата си през 2009 г. нарече работещите в БАН "феодални старци, които си стоят там и събират заплати").

Ние, учените и служителите в БАН, определихме този бюджет като вреден, дискриминационен, опасен и обиден за учените в Академията.

Защо вреден? Защото смятаме, че той ще направи изпълнението на нашите задължения към обществото и държавата невъзможни за изпълнение. Задължения, които ние изпълняваме по съвест, но и с огромна професионална отдаденост.

Бюджетът също е дискриминационен към БАН, защото за пореден път от 2009 г., когато един финансов министър мина през академията като тайфун и нанесе непоправими последици за нея, ние всяка година сме принудени да обосноваваме пред Вас необходимостта от съществуване на Академията. Да обясняваме какво правим, с кого го правим, какви са ползите от това, което правим и така нататък, и така нататък. Това наистина е обидно. При това трябва да го правим в 21. век в страна, която ще изгражда икономика, основана на знанието, която ще създава иновации, която ще въвежда модерни, устойчиви, екологосъобразни технологии. Не е ли ирония към нас това, дами и господа - обърна се към присъстващите на пресконференцията чл. кор. Евелина Славчева - председател на Общото събрание на БАН. 

Бюджетът е и опасен, защото той поставя пред реален риск възпроизводството на нашия научен капацитет. С други думи, този бюджет затваря, или, казано още по-силно, но и по-точно, затръшва вратите на Академията за младите, умните, талантливите хора на България, които искат да правят наука. Това означава, че веригата на познанието, създавана в продължение на много години, изграждана с последователност и упоритост от нашите предшественици, към която ние, всяко следващо поколение учени, надграждаме е пред реална опасност да се скъса. А такава верига скъса ли се, трудно се споява. Ние се обръщаме към онези, които имат крайната дума, народните представители. Нека осъзнаят тези опасности и нека направят необходимото това да не се случи. Да спасим БАН, преди да е станало късно!"

Информация какви са заплатите в БАН изнесе проф. Емануил Мутафов - зам.-председател на Общото събрание на БАН, и обърна внимание на по-високите минимални прагове в университетите на фона на липсата - по думите му - на изисквания за качество към тях. Даде и конкретен пример с негов студент в магистърска програма в Софийския университет, който след завършени средно и висше бакалавърско образование пишел думата "мозайка" с "у":

"С Постановление на Министерския съвет 371/17.12.2020 г. за най-ниската академична длъжност асистент в държавно висше училище беше определена минимална месечна заплата от 1300 лв. Минималната заплата за асистент в БАН през 2021 г. е 946 лева. Тоест 72% от възнаграждението на неговия колега на същата длъжност в държавно висше училище. Нещо повече, основната заплата на професор в БАН е по-ниска от основната заплата за асистент в държавно висше училище, та дори от стартовата заплата на учител в системата на средното образование.

С това министерско постановление се бетонират по категории следните заплати в държавните ВУ за асистент - 1300 лв., за главен асистент - 1400 лв., за доцент - 1500 лв., за професор - 1600 лв. Предложението на ръководството на БАН към МОН е било нашият бюджет за 2022 г. да се увеличи с минимум 30,630 млн. лева, от които 28,330 млн. за увеличение на заплатите на академичния състав и специалистите с висше и средно образование и 2,3 млн. за компенсиране на повишените цени на топлоенергия, електроенергия и вода.

МОН е приело за тази година да се поискат средства само за академичния състав и е предложило увеличение на бюджета на БАН за 2022 г. с 20,4 млн., което не е било одобрено от Министерството на финансите и съответно неприето от Министерския съвет на 31 януари. След това ние се събрахме на 7 февруари, приехме една декларация, която беше разпространена сред медиите и образувахме така наречения координационен щаб на протестите. Оттогава разясняваме сред обществото своето искане.

Ще споделя най-пресните си впечатления за системата на образованието в България, което е дотирано без никакви изисквания за допълнителни критерии за работа по научни програми, за показване на резултати. От 28-годишен аз преподавам на хонорар в най-старото висше учебно заведение в България и София, което е чест за мен. На семестър получавам не повече от 180 лева чисто. Днес бях насрочил изпит по късно антично и византийско изкуство и от пет студенти се яви само един. За да не ги тормозя излишно, аз им възлагам да правят курсови работи. Разбира се, те преписват, но искам поне да са ги чели. Вчера, в последния момент, един от студентите, а само двама написаха курсова работа, ми изпрати курсовата си работа за църквата "Св. Ирина" в Константинопол, която чинно прочетох. Извадил съм Ви една страница от тази курсова работа, където става дума за "мУзайки", с У. Това е студент магистрант. Той е минал през цялата ни образователна система. През началното, през средното образование, минал е бакалавърска степен във филологическа специалност и скоро време ще стане магистър.

Когато през декември 2020 година някой определи заплатата на асистент в държавно висше учебно заведение на стойност 1300 лева, какви условия посочи, за да се получава тази сума, която в момента е с повече от 50 лева заплата на професор в БАН?"

Според професора "има индикации, че се провеждат разговори и отново ще ни замотаят. Говори се как евентуално с корекцията на държавния бюджет през лятото могат да се повишат парите за наука, но с условие".

"Какви условия бяха поставени на държавните висши учебни заведения? Ние сме за условията, ние сме се реформирали, ние се съобразяваме с наукометрията, наши учени 25 за 2020 г. са в топ 2% на световната наука, за 2021 г. са 41. Нас условия не ни плашат. Ние най-сетне искаме логика. Вирусът на мизерията, който се засажда в Българската академия на науките, е далеч по-опасен от коронавируса, защото той поразява не само служителя на БАН, а задължително цялото негово семейство. Така че ако това не се промени, ако постоянно ние трябва да обясняваме какво и защо го правим, всички тези хора с техните семейства ще напълнят площадите на София и ще гътаме правителството. Баста!", завърши зам.-председателят на Общото събрание на БАН.