България няма да разчита само на евросредства, за да развие инфраструктурата си, но ще инвестираме значително и национални средства. Това е едно от големите различия на Бюджет 2022 г. от предишните, като се залага голям дял на инвестициите. Това заяви вицепремиерът по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев в предаването "Неделя 150" по БНР.
Той съобщи, че в понеделник ще има правителствено заседание, на което да се обсъди бюджетът, като намеренията са проектът да бъде внесен в Народното събрание във вторник.
Сред приоритетите на новия бюджет са инвестициите в човешкия капитал - за образованието, здравеопазването и в сферата на социалното подпомагане. Според него това е различна философия при правенето на бюджет през последните години. "Особено в образованието имаме натрупани огромни дефицити", посочи Василев.
Вицепремиерът каза, че в коалиционното споразумение е записано, че когато се вдига средната работна заплата, в индустрията се вдига и максималният осигурителен доход. Според него това няма да натовари бизнеса. "Разходът е около 100 лв. на месец за работник със заплата над 3000 лв.", посочи Василев. Той потвърди, че от началото на април е заложено увеличението на минималната работна заплата - на 710 лв. Във връзка с пенсионната реформа той каза, че силно се надява да има промяна след широк обществен дебат. Преизчислението на пенсиите донякъде, за някои хора беше справедливо.
"Дългът, който поемаме, всъщност не е голям. Поемаме дълг, за да инвестираме, не за да плащаме социални разходи", каза Василев по повод другите приоритети в бюджета. По думите му ще се вземат по-малко заеми, отколкото е било предвидено. Той подчерта, че имало "значително удвоение на приходите в хазната". Василев коментира, че реалният ръст е 4,8 процента. По думите му, не е това, на което се е надявал, но това пък е реалистичното. Министърът обясни, че има структурни проблеми, които трябва да се оправят, преди да има ръст от 6-7 на сто на брутния вътрешен продукт /БВП/. Той даде пример с проблемите в енергетиката и правосъдието. По повод критиката, че са заложени големи харчове, Василев каза: "Стоим си в ограниченията 40 процента на БВП, от тази гледна точка не харчим нещо повече от предишните години".
За напрежението, което се породи между него и работодателите след заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество през седмицата Асен Василев каза: "За истината не трябва да се извиняваме".
Вицепремиерът посочи, че продуктивността у нас по данни от 2020 г. е около 50 процента, а нивото на заплащане е около 25 процента от средното в Европейския съюз. Ако има работодатели, които не могат да осигурят достатъчно добра организация и достатъчно добър продукт, така че един работник да защити 350 евро на месец, не мисля, че тези работодатели естествено биха останали на пазара, изложи мнението си Василев. Той каза, че работодателите правилно са отбелязали, че държавата също е лош работодател. Затова, по думите му, в правителството има вицепремиер по ефективното управление, за да се подобри ситуацията.
На въпрос дали "тръгва на война с работодателите", вицепремиерът отговори кратно: "Не мисля, че има война". Той обаче каза, че дълги години е имало "танц" между правителство, синдикати и работодатели и затова сега са необходими ясни принципи.
Василев отрече да има и напрежение в управляващата коалиция за бюджетите на отделните министерства. Всички бюджети са изговорени със съответните министри, каза той. По думите му "раздаване на пари" на министерства няма да се случи, без конкретни проекти и ясно описване как средствата ще бъдат инвестирани.
Василев потвърди, че по Националния план за възстановяване за България са предвидени 1,6 млрд. лв., които могат да бъдат очаквани през юни. Той каза, че най-големите критики към страната ни са в сектор "енергетика". Василев обясни, че България преговаря с Брюксел да няма асоциация с конкретни мощности за спазване на изискванията за намаляване на въглеродния диоксид. По думите му от една страна това би ни позволило да използваме мощности сезонно, като те са ни необходими най-вече зимата, и от друга - да имаме по-голяма гъвкавост как някои мощности биха могли да излязат от употреба. Одобряването на плана се очаква края на март - началото на април, посочи Василев.
