Полуфиналистът от „Гласът на България“ Иван Иванов издаде първия си сингъл “Fake love””.  Песента не е нова и е резултат от лично преживяване и разочарование, но аранжиментът, клипът и разпространението ѝ са ново начало в музикалния път на Ванката от Първомай.

Срещаме се, за да ни разкаже как върви животът след като е станал известен, от къде е тръгнал и накъде се е устремил

Теодора Кирякова: Всички те питат дали наистина я има тази „лъжовна любов“, но кажи първо как си я представяш истинската?

Иван Иванов: Това е много труден въпрос. Аз си представям точната любов по един начин, но всеки, предполагам,  си я представя различно и всеки я намира в различно време. Аз в оня момент не съм намерил точната и това е помогнало по някакъв начин да напиша тази песен.

Т. К.: Казват, че нещастието е по-силна муза от щастливия момент. Вярно ли е?

И.И.: При мен се е случило така, но много зависи от момента. И дали този момент може да те вдъхнови да вложиш неговата енергия в музика.  Понякога негативната енергия можеш да я превърнеш в позитивна и така я предаваш на хората.

Т.К.: Каза, че следващата ти песен ще е на български. Да очакваме ли да е по-позитивна?

И.И.: Не мога да кажа със сигурност, но знам, че ще е много хубава. Няма да издам и темата, но знам, че много ще се хареса.

Т.К.: Освен за любов за какво друго ти се пише?

И.И.: Пише ми се за момента, за нещо, което съм преживял аз или някой друг близък човек – хубав, тъжен, приключение. Бих написал песен за нещо, което ми е повлияло по емоционален начин.

Има моменти, в които щракаш и песента е написана. Имах колега, който казваше, че когато пишеш песни е все едно, че Бог ти говори. И аз така го разбирам: става тишина и някой те води – изумително е. Понякога искаш да пишеш, а не можеш, но когато емоцията те „удари“ започваш да пишеш все едно, че някой ти говори и не можеш да си обясниш откъде –изумително е!

Т.К.: И как върви животът след „Гласът на България“?

И.И.: Много добре, не мога да се оплача. Музика, музика, работа и музика. Все още съм студент в Академията (АМТИИ). Знам, че преподавателите приемат добре това, което се случи. С доста от тях се чух, но не сме се виждали – учим онлайн. Това не е добре – аз обичам присъствието на хора, обичам да съм с приятелите си, с преподавателите си, контактите ми влияят добре.

Т.К.: Подготвяш ли се за концерта в Лондон? Знае ли се какъв ще е твоят репертоар, колко песни ще изпееш?

И.И.: много се вълнувам. Знам, че това ще е първата ми толкова голяма сцена. Това е зала, която побира около 3000 човека. Знам, че зала „Трокси“ е магия, сбъдната мечта за мен. И съм благодарен на Любо Киров за тази възможност. Не искам да развалям изненадата, но знам, че работим много и ще бъде много хубаво. Така че – на 22 май, в зала „Трикси“, заповядайте.

В Лондон имам много приятели, познати, съученици и това ме кара да се вълнувам много. За мен публиката е нещо много важно. Без тях – ти си никой. Сигурен съм, че концертът ще е нещо уникално.

Т.К.: Помня те от момента, в който се появи в Първомай и веднага си пролича, че си роден за сцена. Кога разбра, че сцената е твоето място?

И.И.: Винаги съм искал да съм на сцена. Не помня от кога. Знам, че съм го сънувал, искал съм го, мечтал съм го от малък.

Т.К.: А кога реши, че ще се занимаваш с музика?

И.И.: Около 2015-16. Музиката винаги е била част от мен и в мен. Но тогава започнах да се занимавам по-професионално. След участието ми в СИП „Театрален състав“. Благодарение на Жанета Стоянова, която ми даде шанс да бъда в състава и да науча няколко акорда на китара, започнах да ги уча, видях, че не е нещо сложно, отдава ми се и реших, че мога да го развия. Пробвах с любими песни, кавъри, качвах мои кавъри в мрежата, познати хора ми казаха, че ги харесват. Минах на следващо ниво докато не реших, че трябва да уча в Академията.

Т.К.: И така стигнахме до първото явяване в „Гласът на България“. Как ти повлия това, че не мога да преминеш кастингите на тъмно?

И.И.: Аз съм човек инат и съм много упорит. Нищо не може да ме спре. Просто започнах да работя здраво и бях „Отново тук“ – година по късно. Дадох всичко от себе си, продължих, стигнах до полуфинали и ето ме сега с първи сингъл. Това беше моментът в живота ми в който си казах „Уау“. Защото видях, че труда, който съм положил ми се е отплатил. Смятам, че щом не съм продължил първия път, значи е имало защо – за да се подготвя по-добре за следващия сезон.

Т.К.: И сега  - какво ще ни разкажеш за това парче?

И.И.: Ами много готино парче… Много емоционално. Описвам болката и приятелството, което получих от едно момиче. С нея се запознах, тя ми повлия добре. Събрахме се, но аз заминах за Лондон и когато се върнах нещата вече не бяха по същия начин. Цялата негативна енергия, която получих от този случай я излях и я вложих песен. Писах, писах, без да мисля. След това бях по-силен. Започнах да изграждам песента и … направих така че хората да я чуят. Ето – мисля, че сега е точният момент, в който да се появи. Джийсън Брад Люис е режисьор на клипа, а Любо Киров продуцент и благодарение на тях и екипа с когото работих сбъднах тази мечта, да споделя песента си с аудиторията.

Т.К.: А ТЯ знае ли?

И.И.: Със сигурност знае… вече.

В този момент се намеси и съдбата, за да се появи и Атанаска Тенева – другият представител в последния сезон на „Гласът на България“. Това даде възможност да чуем мнението на един музикант за “Fake Love”.

A.T.: Чух тази песен още преди 2 години. Още тогава я харесах много, защото е блусарска, а това е любимият ми стил. Макар това да не се котира много в България.

И.И.: Да предупреждаваха ме, че трудно ще тръгне в България. Но аз реших, че ще я пусна. Има хора, които го искат и това е най-малкото, което мога да направя за тези хора. И се гордея с факта, че го направих. Знам, че и Насето и Сонай подготвят нещо. Вече съм го слушал. И знам, че е много хубаво. И се радвам, когато колегите ми правят музика.

А.Т.: Да, подготвяме се. И е много хубаво, че се подкрепяме. Важно е да се подкрепяме. Защото мнението на колегите е по-важно.

Т.К.: Да се върнем за малко на „Гласът“. Вие когато избiрахте треньори, знаехте ли дрuгия какво ще избере.

И.И. Аз бях избрал предварително решил, че ще е Любо Киров. Но исках да „изпържа“ треньорите. Един вид малко отмъщение. За Насето не бях сигурен дали ще избере Дара или Любо.

А.Т.: А всъщност ние се колебаехме между Любо и Иван Лечев, но някак думите на Любо ни повлияха в онзи момент.

За Ванката вече знаем, а Вие накъде сега?

А.Т. Записах магистратура и все едно, че започвам отначало.  Мотивирам се още повече. Пиша песни и кoгато разbираш кое как става и как върви процеса е по-лесно. Може да се каже, че аз съм повече по текстовете, а Сонай завърши музикална педагогика и е по по-музикантската част. Подготвяме песен. Ситуацията е малко особена, обстоятелствата наложиха за малко да сме разделени, но се надявам за 14 февруари да можем да издадем песента. Ако не е февруари най-късно през март. Вече е аранжирана и остава да я запишем.

Радвам се, че Ви видях заедно. Конкурирате ли се или всеки си има своя жанр?

И.И.: Ние не сме конкуренция и се подкрепяме. Мисля, че музиката трябва да събира хората. Не искам да се заричам. Но има стилове, които предпочитам и други, които не бих пял. Но все още съм млад и ми предстои да се развивам.

А.Т.: Всяка професия си има чалга страна. В нея не искаш да впускаш. Там са бързите пари, но влизаш във води, от които после не можеш да излезеш.

И.И.: Ние сме борбени хора и няма да го допуснем. Да живее музиката!!!!