За някакви си 13 години криптовалутите буквално превзеха света.

Най-популярната от тях - биткойнът, се появи през 2009 г., за да служи за парична система извън контрола на правителствата и централните банки. В момента съществуват 6800 различни криптовалути и буквално всеки ден изникват нови и нови.

По оценки на Международния валутен фонд (МВФ) за периода януари-май 2021 г. пазарната капитализация на криптовалутите се е удвоила до 2,5 трилиона долара. И макар да последва сериозен спад, сумата и към днешна дата си остава внушителна - около 2,3 трилиона. Много експерти и анализатори логично окачествиха пазара на криптовалути като новия "Див Запад" и обвиниха липсата на регулация за огромните флуктуации.

Експанзивното разрастване обаче се дължеше и на факта, че през последната година бяха пуснати множество борсово търгувани (ETF) и частни фондове, базирани на криптовалути, а децентрализираното финансиране (DeFi) продължи да набира популярност.

Това развитие неизбежно привлече вниманието на регулаторните органи, които бавно, но сигурно започнаха да предприемат стъпки към поставяне на този крайно непостоянен и непредсказуем, но пък за сметка на това обещаващ пазар под някакъв контрол. Или казано с други думи, централните банки и регулаторите на ценни книжа преминаха от политика на толериране на криптопазара към намеса в него.

Така например, през юни 2021 г. германската федерална Агенция за финансов надзор (BaFin) издаде първия си лиценз за съхранение на криптовалута, а през септември швейцарският орган за контрол на финансовите пазари (FINMA) одобри функционирането на първия криптофонд. През октомври в добило широк отзвук решение американската Комисия по ценните книжа и борсите одобри няколко борсово търгувани фонда за крипто фючърси, които бяха пуснати на регулираните борси. Канада, Бразилия, Дубай и скандинавските страни също дадоха одобрение за няколко подобни фонда.

Институции като Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) - кредитното звено на ЕС, "се включиха в играта". През април ЕИБ пусна цифрови облигации на стойност 100 милиона евро в блокчейна на "Етериум" (Ethereum), а в операцията участваха и "Голдман Сакс" (Goldman Sachs), "Банко Сантандер" (Banco Santander) и "Сосиете женерал" (Societe Generale).

През ноември представители на няколко американски учреждения, сред които Управлението за федерален резерв (УФР), Федералната агенция за гарантиране на депозитите (FDIC) и Службата за контрол на валутата (OCC), представиха пътна карта за криптопазара за 2022 г. В нея те посочиха, че ще работят за "осигуряване на по-голяма яснота дали определени дейности, свързани с криптоактивите, провеждани от банкови организации, са съвместими със закона".

Недвусмислено бяха посочени няколко сфери, в които трябва да бъдат насочени усилията през 2022 г.: съхранение и управление на криптоактиви; улесняване на клиентски покупки и продажби на криптоактиви; заеми, обезпечени с криптоактиви; издаване и разпространение на стейбълкойни; дейности, включващи поддържане на криптоактиви в баланса. Така практически основата за регулиране на криптопазара беше разгърната.

Логична беше и следващата стъпка. Централните банки на много държави, включително Германия, Франция, Великобритания, Швеция, Индия и Китай, започнаха да проучват евентуалните плюсовe и минуси, ако сами пуснат па пазара дигитални валути (CBDCs). Нигерия дори вече го направи и пусна т. нар. eNaira. Салвадор отиде още по-далеч и със закон от септември 2021 г. направи биткойна законно платежно средство заедно с американския долар, който там се ползва от 2001 г. Страната се изпълни с банкомати за разплащания в биткойни.

В началото на 2022 г. бяха направени нови логични стъпки. От средата на февруари Испания ще затегне сериозно регламента за реклама на криптовалути, като в нея ще трябва да се съдържа информация за рисковете за инвеститорите. Освен това пазарният регулатор ще трябва да бъде уведомяван предварително за мащабни рекламни кампании, насочени към 100 000 и повече лица.

Според испанския борсов регулатор посланията с реклама на биткойни или други криптовалути ще трябва да бъдат с ясно, балансирано, безпристрастно и вярно съдържание, посочва Франс прес. Освен това тези публикации ще трябва да припомнят, че секторът не е регулиран и може да доведе до пълна загуба на инвестираните средства.
Британското министерство на финансите пък съобщи по-рано тази седмица, че ще вземе строги мерки срещу лъжливи реклами за криптоактиви, които могат да навредят на потребителите, предаде Ройтерс. Съобщението дойде след разпространяването на резултатите от обществено допитване за рекламите за криптовалути, показало, че в сектора има прекалено много неясноти.

Хонконг обяви, че до юни ще излезе със собствени правила за регулиране на криптопазара.

Към регулация на криптопазара погледнаха и международни организации. Неотдавна т. нар. Работна група за финансово действие (FATF) актуализира насоките си за предотвратяване на прането на пари и финансирането на тероризма чрез криптовалути. Бордът за финансова стабилност (FSB) пък излезе с консултативен документ относно регулаторните проблеми, съпътстващи криптопазара.

С разрастването на криптовалутите обаче расте и безпокойството. Пазарът им си остава изключително нестабилен, а често тези активи се използват за извършване на измами и пране на пари. Регулаторите демонстрират желание да бъдат проактивни и да отсеят истинските от лъжливите криптовалути. Те не искат да спират иновациите, а някои дори признават, че тези валути могат да играят съществена роля в икономическото развитие в близко бъдеще.

С особено внимание се следи пазарът на т. нар. незаменими токени (NFTs), който през 2021 г. се разрасна неимоверно много. Търг на такива токени в "Сотбис" (Sotheby's) наскоро достигна немислимите 17,1 милиона долара, което пък накара аукционната къща да открие метапазар - платформа, на която се търгуват единствено дигитални активи. И тук обаче измамите не са рядкост. Криптото въз основа на популярното шоу "Игра на калмари" (Squid Game) на "Нетфликс" (Netflix) се оказа обикновена измама, както и фалшив незаменим токен на Банкси, продаден за 244 000 британски лири.

Подобни случаи показват едно единствено нещо. Криптоактивите си остават спекулативни и не са за всеки. Регулацията на пазара тепърва предстои, но измамниците винаги ще бъдат с една крачка напред. Без съмнение обаче 2022-а ще бъде годината, през която на криптопазара ще бъдат наложени някакви правила.