Марс е странна планета. Благодарение на наблюденията, извършени от марсоходи и сателити, знаем, че някога на повърхността ѝ е имало доста вода, което предполага, че климатът е бил топъл и влажен. От друга страна, според други доказателства планетата винаги е била доста мразовито място – дори в далечното минало – но не е и студена и суха пустиня. Тези две идеи често влизат в конфликт, но ново проучване показва, че и двете вероятно са верни. Според него Марс е бил и мразовит, и влажен свят.

Изследователи решават да създадат модел, който може да обясни странните характеристики, присъщи за Червената планета. Ако Марс не е бил топъл или влажен или студен и сух, възможно ли е да има и трети вариант? Според откритията, публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences, сценарият за студен и влажен свят може да обясни съществуването на обширен течен океан в Северното полукълбо на Марс, разпростиращ се чак до полярния регион.

Моделът обаче трябва да обясни както присъствието на течен океан, както и на ледените полярни шапки (включително ледниковите долини и ледените покривки в южните планински висини).

Планетарните учени, изучаващи Марс, откриват доказателства за древни цунамита, които са бушували из Червената планета. Ако океанът е бил замразен заради изключително студения климат, то тези цунамита не биха могли да се образуват. Един по-мек климат обаче би спомогнал за пренасянето на водата от океана към земята посредством валежи. При това положение обаче не бихме могли да имаме студени и влажни условия.

Екипът използва модерен модел за обща циркулация, за да установи необходимите параметри за подобен свят. Те изчисляват, че е възможно един океан да е стабилен дори когато средните температури на Марс преди 3 млрд. години са били под нулата. Те си представят покрити с лед плата на юг – с ледници, които се стичат през равнините и се връщат в океана. При това положение валежите биха били умерени по крайбрежието. В този сценарий температурата по повърхността на океана би достигала до 4,5 градуса по Целзий; не достатъчно тропична, но достатъчна, че да задържи водата в течно състояние.

Ключът към всички тези условия се крие във въздуха. Атмосферата на Марс днес е около 1 процент от плътността на земната. Ако в миналото обаче тя е била приблизително същата и е била съставена от около 10 процента водород и останалото – въглероден диоксид – то този сценарий би сработил. Предишни анализи откриват сериозни доказателства, които показват, че Червената планета е имала доста гъста атмосфера, но впоследствие е била разкъсана от постоянния поток от частици, идващи от Слънцето.