Под знака на пандемия за втори път, селата в Пернишко ще посрещнат довечера традиционния празник „Сурова“/„Сурва“. С наричания за спасение от коронавируса маскирани жители на региона ще възвестят началото на новата сурвакарска година. Със силен звън на маски, хлопки и огнен танц сурвакарите ще гонят злите сили. Колкото по-страшни са ликовете и по-силен е звънят на хлопките, толкова по-далече ще избяга ковид инфекцията, вярват сурвакарите.
Заради извънредната епидемична обстановка международният маскараден фестивал в Перник бе отменен. Няма обаче сила, която да забрани хилядолетния празник „Сурова“, коментира заместник-кметът Стефан Кръстев. Затова общинското ръководство ще съдейства за възможно най-безопасно протичане на празника и минимизиране на риска от предаване на заразата.
Във всички общини в Пернишка област, с изключение на Трън, довечера ще лумнат ритуални огньове. Изготвен е график за изяви на сурвакарските групи по селата, както и маршрут за дефилирането им. Маскираните няма да посещават домовете, както повелява традицията. Могат единствено да почукат на вратите на някои от къщите по главната улица, откъдето ще преминат, без да обикалят махалите в населените места. Някои от групите ще се ограничат само с палене на огньове и ритуален танц около тях, каза за БТА Иванка Василева - главен експерт в направление „Култура и духовно развитие“ на община Перник. За да се избегне струпване на хора, не се разрешава и сливане на групи от няколко съседни села, както се прави обичайно на „Сурова“. Ограничен е и съставът на групите - в община Ковачевци те не бива да надвишават 30 души. Сами поставихме този лимит, за да запазим собственото си здраве, заяви пред БТА кметът на общината Васил Станимиров.
Община Перник е осигурила 1 000 маски за участници и публика, които вече са предоставени на кметските наместници, читалищни секретари и водачи на групи. Полицаи ще следят за спазване на реда и наложените противоепидемични мерки. На кметовете на населените места, в които ще се провежда „Сурова“, са връчени предписания от РЗИ за протичане на празника.
Както и миналата година, стюарди със светлоотразителни жилетки ще контролират публиката. Те ще наблюдават дали гражданите носят маски и спазват необходимата дистанция. На следващия ден компетентните органи ще направят оглед на маршрута. Кметските наместници са задължени да създадат организация по почистване и дезинфекция на трасето.
„Сурова“ е най-големият зимен празник в Пернишко. Нощта на старостилния Васильовден е най-шумната през годината в региона, защото се гони лошотията и се отварят вратите на доброто. Обредният танц около огъня се изпълнява в специален ритъм. Групата се предвожда от водач в гвардейски дрехи, наричан бюлюкбашия. Според традицията дружината се състои само от мъже, които се превъплъщават в различни роли - ръсещ за здраве поп, кум и кума, булка и младоженец и други характерни персонажи. Задължително присъстват мечкар и мечка, които играят за здраве. Правилото обаче вече е нарушено и в повечето групи до мъжете застават и маскирани жени. От местната „религия“ - сурвакарството, се „заразяват“ все повече деца, които обличат първите сурвакарски костюми веднага щом проходят.
Вратите на всички къщи в населените места са широко отворени и всеки странник е добре дошъл в сакралната нощ в Пернишко. В домовете се редят специални трапези с баница със сирене и праз, ритуална погача, вариво, свинска пача, туршия, вино и ракия. Сурвакарите са най-желаните гости във всеки дом. В двора на всяка къща се разиграва обичаят „сватба“, който символизира желание за женитба и пълен дом с деца.
Традицията е съхранена в общините Перник, Радомир, Ковачевци, Земен и Брезник. От миналата година е създадена детска сурвакарска група и в Трън, с намерение да възроди обичая и в граничния край. В пернишкото село Ярджиловци се пази сурвакарски звънец от 1834 г., смятан за най-стария у нас. „Сурова“ е имало и по време на чума, коментира заместник-кметът Стефан Кръстев.
От 2009 г. Перник е европейска столица на сурвакарските игри. През 2012 г. пернишката „Сурова“ стана част от националната система „Живи човешки съкровища“ в категория „Традиционни празници и обреди“. На 2 декември 2015 г. празникът бе вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.
