Една от най-красивите минерални бани в България след повече от 20 години в разруха отново ще отвори врати тази пролет за посетители. Това съобщи за БТА кметът на Мъглиж д-р Душо Гавазов. Водата й е в челната петорка на планетата по лечебни качества и сред най-лековитите в цяла Европа. Тя извира с 54 градуса и доказано помага при кожно-венерически, неврологични и хронични болести на периферната нервна система. Препоръчва се и за възстановяване на спортисти.
"Сградата на банята беше ремонтирана за близо 1 770 000 лева, финансирането е осигурено като дългосрочен общински дълг от фонд ФЛАГ, обясни пред БТА кметът на Мъглиж. Той уточни, че през юни, миналата година е изпратено писмо до Министерството на културата, защото е необходима съгласувателна процедура от Националния институт за движимо културно наследство за обновяването на минералната баня, която е паметник на културата. На този етап са спрени строително-ремонтните дейности, които са приключили на 85 на сто. По думите му в становището на специалисти, изпратено в института е посочено, че помощната постройка до банята не може да бъде съборена, защото ще се разруши основната сграда. "От забавянето губи, както Община Мъглиж, така и строителния консорциум, който реализира ремонта", изтъкна д-р Душо Гавазов.
На мястото на минералната баня е имало римски терми с големи размери, намерени са статуии и старинни предмети. В средата на XIX век местният жител Стоенчо Груелоу организира изграждането на бани за хигиенни нужди. Близо половин век по-късно, през 1903 г. са разкрити останките от римските терми, припомнят от Регионалния исторически музей. Общината изгражда новата сграда през 1926 г. по проект на известния архитект Христо Димов, възпитаник на Политехническия университет в Прага. Той я проектира по модел на баните в Карлови вари. Архитект Димов е автор на проекта и на почивна база и образователен център "Свети Панталеймон" на Старозагорската митрополия, който е открит в началото на 30-те години на миналия век и се намира наблизо до минералните бани. Тук е издигнат и православен храм на името на прочутия лечител, припомнят за БТА от Културно-информационния център на Старозагорската митрополия.
Днес в селото има два спа-хотела, които са препълненени през цялата година. От общината се надяват да превърнат Ягода в балнео-лечебен център на Балканите, защото мнозина от тези, които търсят лек, са от съседните страни. Близостта до Стара Загора и Казанлък дава възможност за интересни туристически пътувания.
В селото днес живеят 3600 души от 12 националности, но тези които постоянно живеят на място, са не повече от 2000, разказа за БТА кметът Димитър Димитров.
Ягода, освен с минералните си води, е прочута и с мечкадарите, които през миналия век веселяха панаири, курорти и сватби, и така изкарваха прехраната си. В началото на тази година е останал само един мечкадар, Ради Иванов, а преди време са били 18. Мечките отдавна са настанени в парка Белица, Благоевградско, където доживяват старините си. 80-годишният Ради Иванов сега си изкарва прехраната, като майстори лъжици и гъдулки, допълни кметът на Ягода.
