В края на миналата година кърджалийският хуморист Христо Станчев посрещна своя 70-годишен юбилей с първия си сборник със сатирична проза „Истината? По една за всеки”. Той бе издаден от печатница „Полиграфюг АД – Хасково. Неговото чудесно оформление е дело на Владимир Чукич, а предпечатът е на ИК „Родопи” – Кърджали.
В 320-те страници на книгата са подбрани най-добрите творби на известния родопски творец, повечето от тях излизали в различни наши печатни издания.
Корените на популярния родопски хуморист-майстор на късия фейлетон – Христо Станчев, са от село Петково, Смолянско. Роден е на 16 декември 1951 г. в Кърджали. Овладява българската и руската класическа литература и език.
Започва творческия си път като редактор на студентския вестник ,,Младежка жар”, десетки години е главен редактор на вестник ,,Родопски строител”, редактира и най-тиражния хумористичен вестник в страната ,,Усмивка”. Работи главно в Строително-монтажния комбинат, Окръжния съвет на научно-техническите съюзи, Окръжния съвет на Българските профсъюзи, Булгартабак – Кърджали.
Носител е на три първи и две втори престижни награди от национални конкурси за сатирична проза. Има картотекирани 1987 публикации, от които 197 фейлетони. Някои от тях са включени в електронен носител на Българската база на остров Ливингстън, Южния полюс.
Христо Станчев
И тук ли, Бруте?
– На тия години вие извадихте кръста от ледените води за половин минута?!
– Помолих срещу заплащане другите да останат на брега…
Екип на „Гарга – 7”
– Какво мислите за машинното гласуване?
– Допада ми. Винаги гласувам машинално…
Блюдолизец Храбър
Коалиция
Старата любов ръжда не хваща, ако е загърната на топло с държавни ценни книжа и периодично се освежава с платежни нареждания.
Изявление
Долнопробна политическа инсинуация е твърдението, че сме се издигнали над широките народни маси. Напротив, ние здраво сме седнали на масите и нямаме намерение да ставаме от тях! Наздраве!
Среща с Диоген
Българин среща по пътя Диоген.
– Необслужен банков кредит ли те лиши от бъчвата, в която живееше, бай Диогене? Къде си тръгнал с тоя фенер?
– Нали знаеш, търся човека. Това е моето амплоа, това е моята визия от митологията.
– Кой ти плаща търсенето? Да не си станал фотоволтаик и търсиш пазари? Проект по европейска програма ли си спечелил, от разкопките по Кърджалийско ли са те изпуснали? Щото данъци и осигуровки с фенер не се плащат!
– От дестинациите научих, че по вашите земи нямам работа… Ама нейсе! А ти?
– Аз съм тръгнал да търся репресивна среда. Чувствам се некомфортно, когато съм свободен, не понасям свободата. Друго си е, когато ме мачкат, тормозят, унижават. Разбираш ли, колко е приятно, когато те подслушват, когато те глобяват, когато по нареждане ти крадат и бъркат програми от компютъра, когато ти душат отзад, търсейки врага на родината, когато съдия-изпълнител ти звъни на вратата и с твоите вещи си пълни магазина, което, според историята, е правено само в Освиенцим. Виждал ли си, бай Диогене, на екрана министър-веселяк да казва, че скоро ще ти стане хептен весело, щото процентът на безработицата се увеличавал? Каква красота! У нас тия работи ги няма отдавна, а аз не мога без тях.
– Ами, късмет! Дано да случиш на поробител! – рече Диоген и намали фенера. Цената на газта по тия земи пак се вдигаше.
/Фейлетонът е отличен с първа награда на Националния конкурс за сатирична проза в Кубрат/.
Лили Петрова
