1000 лв. необлагаем минимум и 20% данък за богатите. Драстичната реформа предлагат икономисти в доклад, изготвен по заръка на Георги Първанов. Дни след енергийните престрелки с премиера Борисов президентът нанася втори удар, призовавайки новото правителство да приеме спешно антикризисен план. И критикува кабинета "Станишев” за разхищения, съобщава вестник "Труд".
Година след настъпването на кризата България още няма икономически план, който не само да извади страната от рецесията, но и да гарантира развитие. За първи път комплексни антикризисни мерки се посочват в четвъртия Доклад за президента. Научният труд е дело на експерти, основно от икономическия институт на БАН - ст. н. с. д-р Митко Димитров, проф. д-р Гарабед Минасян, доц. д-р Стоян Александров и др. Предговорът започва с тежки критики за кабинета на Станишев: първо експертите предупредиха за кризата, после бизнесът и гражданите я почувстваха, накрая и правителството я призна. Забавената реакция се отрази на ефективността на мерките. Най-силни примери са неразумното харчене на бюджетния излишък и недостатъчната воля за решаване на проблемите, заради които бе ограничен достъпът до фондовете на ЕС. Негативно въздействие оказаха и изборите, когато неоправдано действията на правителството бяха подчинени на предизборната борба.
Колосална приходно-данъчна реформа предлага икономическият екип, изготвил президентския доклад. С призива "Време е за нова стратегия” се изтъква, че досегашният подход, базиран на ниски данъци като основно средство за привличане на чуждестранни инвестиции, е изчерпан. Отправя се и апел към новото правителство спешно да приеме нова програма за излизане от кризата. В условия на рецесия, когато икономическите агенти се стремят да трупат резерви, по-нататъшно намаляване на данъците и осигуровките с цел стимулиране на вътрешното търсене е ниско ефективно. По-ефикасно е генерирането на нетно търсене чрез фискални дефицити. Необходима е и промяна на данъчната политика: В условията на криза всички страни с развита пазарна икономика засилват прогресивността на данъчните си системи, за да разпределят по-равномерно тежестта от свиването на производството и доходите. Това е особено характерно за САЩ и Великобритания. Могат да бъдат предложени следните примерни нива на облагане, при което общото подоходно облагане не нараства:
1. Нулева ставка за месечните доходи до 1000 лв.
2. 10% данък за доходите от 1000 до 3000 лв.
3. 20% данък за доходите от над 3000 лв.
Намаляване на ДДС върху продуктите от първа необходимост и пълно премахване на данъка върху лекарствата. Създаване на единна информационна данъчна система, премахване на злоупотребите с ДДС и други форми на измами и неплащане на данъци. Това би повишило приходите с 20-30% и е алтернатива на орязването на разходите. Следва да се обмисли премахването на горните граници при пенсионното и здравното осигуряване. Съществуват виждания за намаляване на вноските за пенсионно осигуряване. Разчетите за очаквания от това ефект обаче са нереалистични. Възстановяване на облагането на големите наследства над 1 млн. лв. с данък от 25%. Целта е да се избегне увеличаването на социалното разслояване в страната. Радикално променената икономическа ситуация изисква и нов подход към разходната част на бюджета. Фискалните разходи следва да дадат позитивен импулс на вътрешното търсене и същевременно да подпомогнат структурното адаптиране на икономиката. За целта разходите трябва да са към:
- развитие и модернизация на инфраструктурата;
- енергоспестяване и повишаване на енергийната сигурност;
- развитие на информационни технологии;
- образование, квалификация, изследвания;
- подпомагане на малкия и средния сектор;
- подпомагане на втория и третия стълб на пенсионната система чрез създаване на държавен гаранционен фонд;
- програма за финансова подкрепа на граждани, затруднени с погасяването на ипотечните (жилищни) кредити. Преобладаващите очакванията в страната са за връщане към предишния модел на растеж - с ниско данъчно облагане, решаваща роля на чуждестранните инвестиции и все по-ниска роля на държавата в преразпределението на БВП. Но тези очаквания са обратни на глобалните тенденции. В света се формира нов модел с нарастване на стратегическите държавно-регулативни функции, заключават експертите.
