За десета поредна година Институтът за пазарна икономика представя „Регионални профили: показатели за развитие” – единственият по рода си алманах на регионалното развитие в България. Изследването се основава на 66 индикатора, които оценяват икономическата и социалната среда в 28-те области в страната.

Регионалната карта на икономическото развитие в България продължава да бъде доминирана от големите икономически центрове. Според изследването през 2019 г. брутният вътрешен продукт на София-столица достига над 51 млрд. лв., което е близо 43% от икономиката на страната. Извън столицата в Южна България се открояват областите Пловдив с 9,7 млрд. лв. БВП, Бургас с 5,5 млрд. лв. и Стара Загора с 5,1 млрд. лв. В Южен Централен район Хасковска област се намира на трето място, след Пловдив и Пазарджик, с БВП от 2 млрд.лева.

Като цяло икономическото развитие на региона е оценено като „незадоволително“.

Доходите на домакинствата в област Хасково постепенно растат, но проблемите с бедността и материалните лишения остават, показва анализът на ИПИ.

Хасково е областта с най-нисък БВП на човек от населението в Южна България след Сливен. Пез 2019 г. той e едва 9,0 хил. лв.на човек от населението, за сравнение за страната е 17,2 хил. лева.

Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение нараства, но въпреки това е третата най-ниска в страната с размер от 10,6 хил. лева. С материални лишения живее 23,8% от населението на региона, а 30,9% от жителите преживяват под линията на бедност.

През 2020 г. икономическата активност в област Хасково намалява значително и коефициентът й достига 67,7%. Предизвикателства пред местния пазар на труда продължават да бъдат образователната структура на работната сила и застаряването на населението.

През 2020 г. делът на хората с висше образование сред населението на региона в активна икономическа възраст между 25 и 64 години намалява до 17,8%. За сравнение от 2000 година насам той е бил най-висок през 2001 година-23,99 %. За това пък обаче делът на работната сила в региона с основно и средно образование нараства до 25,8%. Като за страната равнището на на тази категория заети е 16,9% . Анализаторите изчисляват, че на всеки 100 души, на които им престои да излязат от пазара на труда през следващите няколко години, съответстват 61 младежи, които ще се влеят в работната сила.

Слаба остава и инвестиционната активност в област Хасково през изследваната 2019 година.

Преките чуждестранни инвестиции се повишават символично. Но те са все още далеч под средните за страната. В Хасковска област са 815 евро на човек на фона на средните за страната 3655 евро на човек.

В анализа инфраструктурата в региона е отчетена с добро ниво. Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа в областта е сравнително висока, по-голям от средния е и делът на автомагистралите и първокласните пътища. За сметка на това качеството на пътищата остава сравнително ниско. През 2019 г. 36,8% от пътната настилка в областта е с добро качество.

Достъпът на домакинствата до интернет в региона на Хасково нараства през 2020 г. и почти се изравнява със средната стойност за страната.

Областта изостава обаче с газифицирането на домакинствата, отчитат анализаторите.

Местните данъци са като цяло по-ниски от средните.

Развитието на администрацията е оценено със „среден“.

Хасковска област следва тенденцията в страната през последните години по покритието на кадастралната карта. На територията на област Хасково то нараства значително и достига до 93%.

През 2021 г. самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и предоставянето на административни услуги на „едно гише“ също нарастват, но остават под средните за страната нива.

Ръст се наблюдава и при рейтинга за активна прозрачност на органите на местното самоуправление, реализиран от Фондация „Програма Достъп до информация“. Той достига 73,7% и изпреварва средния за страната, като в рамките на областта е най-висок за общините Харманли и Димитровград.

През 2020 г. се наблюдава влошаване на естествения прираст и ръст на привлеченото население. Коефициентът на естествен прираст намалява до 12‰, при 9‰ в страната.

Населението на областта продължава да застарява. Коефициентът на възрастова зависимост като съотношение на населението на над 65 години към това на до 14 години достига 156%.

Областта се представя слабо в сферата на образователните индикатори.

Намаляващи, но сравнително високи, остават дяловете на второгодниците и на напусналите основното и средното образование.

Резултатите на учениците от областта са ниски през 2021 г. Успехът на националното външно оценяване по математика след 7 клас е 32,4 т. при 37,9 т. в страната. Средната оценка на учениците от областта на матурата по български език и литература е „добър“ 4 при „добър“ 4,21 в страната, а делът на слабите оценки е 12%, в страната те са 7%.

Здравеопазването в област Хасково страда от недостиг на лекари. Броят както на общопрактикуващите, така и специалистите, е по-нисък от средния за страната.

В областта има един лекар на 1871 души при 1727 души на лекар в страната.

Като „незадоволителна“ е оценена по индикаторите сферата на сигурността и правосъдието в областта.

Натовареността на наказателните съдии в областта продължава да намалява, но правораздаването е бавно.

Разкриваемостта на престъпленията е висока.

Високата оценка „много добра“ на област Хасково в сферата на околната среда се дължи основно на сравнително ниския обем на образуваните битови отпадъци и управлението им.

Делът на домакинствата, чиято канализация е свързана с пречиствателна станция, е 53,5% при 64,6% в страната.

Пандемията и ограничаването на културните мероприятия през 2020 г. в цялата страна се отразяват и на културния живот в областта.

Пандемията и ограничаването на културните мероприятия през 2020 г. в цялата страна се отразяват и на културния живот в област Хасково. Посещенията в кината се свиват с 87% до едва 13 на 1000 души от населението. Посещенията в музеите намаляват със 71% () до 73 на 1000 души, а в библиотеките - с 42% до 196 на 1000 души. Посещението в театъра държи най-висок ръст.