Магдалена Карабашева, Мис Хасково 2009 година
- Магдалена, къде вкъщи постави короната?
- Все още не съм измислила къде да я сложа.
- А къде беше снощи?
- Цяла нощ беше на главата ми. След конкурса бяхме на дискотека и не съм я сваляла. Забавлявахме се до 04.00 часа сутринта. Бяхме се събрали по-голямата част от участничките.
Смятам да ушия възглавничка, на която да сложа короната. После ще я оставя на най-видното място в стаята ми.
- Очакваше ли да спечелиш конкурса? Ти дори се колебаеше дали да участваш.
- Много исках да спечеля.Това е моя отдавнашна мечта. Явявала съм се два пъти преди това на конкурса "Мис Хасково". Първият път останах извън тройката. Миналата година се класирах втора.
Не исках да се явявам, защото ми се струваше, че ще е банално. Мислех си, че ако е трябвало да спечеля, щях да спечеля. Наистина се бях отказала да участвам на конкурса тази година.
- Кой те убеди?
- Приятелят ми. Когато той се реши да участва в "Мистър Хасково", се навих и аз.
- Приятелят ти Димитър Митрев остана втори.
- Той участва заради купона и емоциите. Радвам се, че взе второ място.
- Той ревнува ли те?
- Да, но в границите на нормалното.
- Имаше ли конкуренция между момичетата?
- Имаше. Всички момичета имаха реален шанс да спечелят. Имах фаворитка между тях. Но тя остана извън класирането.
- Как поддържаш фигурата си? Пазиш ли диети?
- Не мога да пазя диети. Ям всичко, което ми е вкусно. Спортувам.
- Ти си ученичка в гимназията по туризъм, специалност хотелиерство. Какви са оценките ти в училище.
- Отлични. Образованието е много важно за мен. То е преди конкурсите и моделството.
- Коя е последната книга, която прочете?
- Дочитам "Тютюн" на Димитър Димов.
- Би ли се съблякла за еротично списание?
- Не бих продала тялото си. Прекалено лично е за мен, за да го показвам на толкова голяма аудитория. Не смятам, че това трябва да стига до очите на всеки.
- Как гледа баща ти на твоето увлечение по моделството и конкурсите за красота?
- Подкрепя ме. Той не можа да присъства на конкурса снощи, беше на работа. Но първи ми се обади по телефона да ме поздрави.
Интервю на Христина Котларска