Българският икономист проф. Боян Дуранкев каза, че значителният бюджетен дефицит ще попречи на България да влезе в еврозоната в близко бъдеще. Дуранкев добави, че за да се подготви страната, трябва да се промени цялата българска икономика и общество, пише Кристиан Герасим, кореспондент от Букурещ за EUreporter. 

Българското правителство прогнозира икономически растеж от 3,5% за тази година и инфлация от 2,5%. "Инфлацията официално е над 2%". Той добави, че "прогнозите показват, че икономиката има потенциал за промяна, но страната върви към значителен бюджетен дефицит, който ще ни попречи през следващите години, поне до 2025 г., от присъединяване към еврозоната", обясни проф. Дуранкев. Той коментира, че еврозоната има неоспорими предимства, включително по-силна подкрепа в случай на кризи като пандемията.

От друга страна, Хърватия се справя много по-добре. Хърватия е на път да приеме еврото до 2023 г., стига да отговаря на критериите, определени от Европейската комисия, каза Валдис Домбровскис, изпълнителен вицепрезидент на Европейската комисия. "Еврото ще бъде голямо предимство за Хърватия, както и сега за Европа. Тези развития трябва да бъдат внимателно наблюдавани и управлявани", каза той.

Домбровскис предупреди Хърватия, че трябва да бъде предпазлива по отношение на последиците от пандемията върху икономиката, особено ниското ниво на ваксинация, което може да накара властите да приемат нови ограничения, въпреки че темпът на възстановяване в хърватската икономика е добър.

Хърватия ще може да въведе еврото само след като бъдат изпълнени всички критерии за конвергенция. Ако се събере през 2022 г., Съветът на ЕС ще реши дали държавата ще се присъедини към еврото на 1 януари 2023 г., каза изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия.

Гуверньорът на Централната банка на Хърватия Борис Вуйчич също наскоро каза, че Загреб може да изпълни всички критерии за присъединяване към еврозоната по-рано от очакваното. Временното спиране на лимита на дефицита за страните-членки на ЕС поради пандемията на коронавирус трябва да помогне на Хърватия да изпълни, по-рано от очакваното, ключово условие за членство в еврозоната, каза Борис Вуйчич.

Хърватия, страна, която разчита в голяма степен на туризма повече от всяка друга държава-членка на ЕС, е засегната от ограниченията за пътуване, въведени от пандемията на коронавирус. "Имаме ситуация тази година, в която Европейската комисия спря процедурите при прекомерен дефицит за всички държави-членки. В този контекст трябва да помислим за датата на присъединяване на Хърватия към еврозоната", каза Борис Вуйчич на среща на управителите на централни банки. Страните кандидатки за присъединяване към еврозоната трябва да докажат стабилност на публичните финанси, че инфлацията е под контрол и обменният курс е стабилен, преди да могат да преминат към единната валута.

Евро благосклонност и готовност в региона

Румънците са начело в класацията за благосклонност към еврото, като 75% от тях искат преминаване към еврото, спрямо 63% миналата година.

Според Flash Eurobarometer румънците са следвани от други източни и централноевропейски нации, като 69% от унгарците, 61% от хърватите и 54% от българите подкрепят единната валута.

Проучването е проведено в седемте страни членки, които не са приели единната валута: България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.

"В седемте страни 57% са за въвеждането на еврото, докато 40% са против. Има големи различия на ниво държава: три четвърти са за въвеждането на еврото в Румъния, но в Чехия и Швеция мнозинството от респондентите са против идеята за въвеждане на еврото", се посочва в проучването.

Във всички страни, с изключение на Чехия, се наблюдава увеличение на дела на подкрепящите въвеждането на еврото в сравнение с 2020 г.

И все пак повечето респонденти във всяка страна смятат, че въвеждането на еврото ще повиши цените и са загрижени за неправомерното ценообразуване по време на преминаването към еврото.

Докато румънците водят по отношение на благосклонността към еврото, те също са много наясно със своята фискална неготовност, като 69% от населението казва, че страната им не е готова да се присъедини към еврозоната.

За да стане част от еврозоната, една страна трябва да изпълни набор от критерии, като Румъния вече не изпълнява изискванията според миналогодишния доклад на Европейската комисия за евро конвергенция.

Румъния се движи напред-назад по различни етапи от процеса на присъединяване през последните 14 години, откакто стана част от ЕС, очертавайки планове и определяйки множество срокове за присъединяване към еврозоната. Страната изостава в готовността си да приеме единната валута. По-рано Румъния определи 2024 г. като краен срок за присъединяване към еврозоната, но шансовете това да се случи са малки.

България и Хърватия бяха приети в механизма на обменните курсове (ERM II), първата стъпка за присъединяване към еврото, въпреки че България сега се връща назад в напредъка си.

Швеция остава една от най-подготвените страни за преминаване към еврото. И все пак присъединяването към механизма на обменния курс изисква обществено одобрение. На 14 септември 2003 г. 56% от шведите гласуваха против приемането на еврото на референдум, като политическите партии обещаха да спазват резултатите от референдума.

Всички държави-членки на Европейския съюз, с изключение на Дания, която е договорила отказ от разпоредбите, са задължени да приемат еврото като единствена валута, след като изпълнят критериите.