Известната изследователка на културния живот на българските турци Несрин Къратлъ направи поредното дарение.Тя посети Черноочене и дари книги на читалище „Пробуда1952”,средното училище и детската градина.Тя бе посрещната радушно от местните преподаватели,читалищни дейци и най-вече от децата.

Книгата е прозорец към света.На това съм се учила от българските възрожденски дейци,каза за Кърджали бг вести Несрин Къратлъ.Ето какво сподели още тя за ролята на читалищата или Домовете за култура,както те са известни в южната ни съседка:

Името на Книжовното дружество, което е създадено от българите в Истанбул през 1869 г., е „Bılgarsko Çitalişte”. Центърът на сдружението, изиграло основна роля за пробуждането на българския национализъм, е в българската църква във Истанбул , Фенер. В сдружението идваха вестници на много чужди езици и тук се събираха известни български интелектуалци. Съюзът на българските читални, културно-просветна институция, е създаден през 1911 г. и благодарение на съюза в много села се увеличава броят на читателите и книгите, като в края на 1934 г. Съюзът включва 1684 читални. В резултат на културната дейност, която се развива в атмосферата на толерантност от Танзиматския период, се засилва пробуждането на българското национално съзнание и борбата срещу гръцкото влияние. Източник, M. Acaroğlu Преди да емигрирам в Турция на 17 години, никога не можах да забравя Дома на народната култура "Напредък" в нашето село, който беше в основата на моята култура! Поради тази причина, поради моята свръхчувствителност към Домовете на културата, посещавам и Домовете на културата в селата, които посетих по време на изучаването на майчиния ми език. Макар че майчиният ни език не се чете в много региони, лично аз съм свидетел, че турската ни култура се поддържа жива в Народните културни домове. Тези културни домове са продължение на Kıraathaneler, които са интелектуални и културни клубове от османския период. Например: Pravadı İstikbal, Шуменско турско кафене, което е открито с частни инициативи на интелектуалци през османския период, е не само място за чай и кафе, но и центрове със специална библиотека, зали за четене и представления. Днес народните домове на културата работят и в най-малките села в България .Аз се гордея с тях..

Кърджали бг вести