-Г-жо Байрямова, Вие за трети път сте водач на листата на коалиция „Демократична България” в Кърджали. На какво отдавате това доверие?
-Да си говорим на „ти“, колеги и приятели сме отдавна, нали става? Знакът в случая е огромен наистина. Стана клише, но аз ще го произнеса. Цяло събитие е партиите в България да изберат за водач на листа човек, който не е от български етнически произход. Жена при това. И смея да кажа –качествена личност. Няма да обяснявам какви са моите плюсове, моите качества. Надявам се хората да са наясно с тях.И да повярват,че аз наистина заслужавам тази позиция. В листата на коалиция, която изповядва чистата демокрация. Такава, към каквато ние се стремим вече 32 години от онзи Десети ноември. И трябва да си дадем сметка какво се случи през последните 32 години.За съжаление България стана синоним на корупцията. Живеем в блатото на корупцията, затънали сме в него и се задушаваме. Буквално всеки ден излизат факти, безспорни при това. Но за съжаление нямаме прокуратура, която да е на мястото си.
Но да се върна пак към знака. Много е важно Демократична България да пусне своите корени и в Кърджали. Тя вече е покълнала. Но корените й трябва да станат много здрави и широки, подобно на тези които изкривяват тротоарите и улиците в нашия град.
Има много какво да се работи, особено в Кърджалийския регион. Не разбрах защо той трябваше да бъде стигматизиран с определения като „бастион на ДПС“, като „Сталинградската битка“. Тази битка Георги Първанов още като партиен лидер на митинг в Кърджали я обяви преди години по избори. Каква битка? Какво ни обещаваше БСП тогава? Да не говоря за това,че тогавашната БКП и новите национал-патриоти пращаха турците в Турция и обявяваха България само за българите.
Но да не се връщаме в миналото.Трябва да гледаме напред в бъдещето. Да направим Кърджали и страната ни най-доброто място за живеене в Европа. Ние имаме приказна земя. Нашият край е раят на Родопите, рая на България. И ако ние не вдигнем очи нагоре и не видим, че рием копита в сегашното статукво, ще продължаваме да го правим и завинаги сме изгубени. Нашите деца,които избягаха с отвращение и се пръснаха в цяла Европа, няма да се върнат. А ние ще продължаваме да живеем в облака на голямото очакване.
-Кои са ценностите, които изповядва Демократична България и които те привлякоха за нейната кауза?
-Още от самото начало на промените, когато на политическата сцена излезе Съюзът на демократичните сили, аз си дадох сметка,че всъщност това е моят път, че това е моята кауза. Няма да припомням драматичната история на СДС, всички я знаем. Обединението Демократична България избистри най-ясно и най-чисто онези ценности, към които демократично мислещите хора, радетелите на истинската демокрация са се устремили и се опитват да поведат целокупния български народ. Той обаче за съжаление е много разединен.
Що се отнася до ценностите, на първо място това е свободата. Свободата във всичките й измерения. На мен ми е най-болно за свободата на словото. Знаем как се случиха нещата. Знаем как се сгромолясахме на 112 позиция. Това е безкрайно унижение за всичките ни медии. Трябва да стигнем до правилната посока, която ще промени мисленето на издателите и онези, които са зад тях. Те трябва да са наясно, че медията не е само манипулатор на общественото мнение. Медията за един издател е не само оръжие на влияние върху обществено-политическия живот. Медията е медиаторът, връзката между властта и обществото. Медията ако дори е платена от някого зад кулисите, тя трябва да служи на обществото. Без да го манипулира. Може и наивно да звучи, но поне аз искам такава промяна.
Много е важна и битката с фалшивите новини. Нароиха се толкова много сайтове, че обикновеният човек, който не е успял да си създаде онази хигиена, оня подбор на четенето, лековерно се поддава на псевдо-новините. Затова сме на този хал. Включително и с ваксинирането.
-Много интелектуалци в Кърджали те подкрепят и искрено желаят да влезеш в Народното събрание. Какви са техните щения, които би отстоявала в парламента?
-На първо място, това е връщането на медиите към истинското им предназначение. Тук влиза дори и законът за СЕМ. Аз не разбирам защо трябва да има политически квоти в един орган, който се „грижи” за обективността, чистотата и безпристрастността на медиите. Орган, който си въобразява, че контролира нещо, което на практика не виждаме.
Другото, за което много ме боли е, че творците на изкуствата, хората от културния сектор са изтикани буквално на бунището. Ще припомня състоянието на нашия драматичен театър. Аз много добре познавам всяко ъгълче на този театър. Познавам го добре, благодарение на онзи голям човек и режисьор, и директор на театъра Димитър Игнатов. За когото със съжаление трябва да кажа „Светли му небеса!”. Отиде си. Отнесе го ковид. Спомням си в какъв подем беше театърът ни тогава, ходила съм по турнета. В София си спомням как имаше публика насядала даже по пода. Беше невероятно време. Сега не ми се стъпва в театъра. Защото знам, че няма какво да видя там. Там е разруха. Там е разединение на творческата трупа. Там няма мислене. Има партийно послушание. За съжаление. Да не говорим колко са големи компетенциите на самия директор.
Другото, което е изключително важно - образованието. Средните училища,дори и ВУЗ-овете бълват функционална неграмотност в огромни количества. Обидно е да обучаваш стажанти журналисти, които са вече приети в журналистическия факултет в София с катастрофалните им граматически и правописни грешки. Не може. Езикът трябва да се знае. Щом живееш в тази страна, щом искаш реализация, трябва да знаеш езика.
Нека турци, арменци, роми, евреи да знаят родния си език. Езикът на майката е свещен. ДПС нищо не успяха да направят със задължителното изучаване на родния език. И аз знам защо. И ти знаеш защо. Просто има огромен отлив. Децата на турските семейства се ориентират да се ограмотяват на два западни езика. Това наистина е една много болезнена тема за нашия регион. Но за това трябва да се говори. Всяко дете трябва да бъде мотивирано от собствените си родители. То трябва да знае както майчиния си език, така и езика на тази страна, в която е родено и се учи. Да бъде конкурентно после, да намери реализация. Нека ДПС да спре със смешния си плач по темата.
-Кърджалийска област е на едно от последните места по икономическо развитие и жизнен стандарт, особено в малките населени места. Какво трябва да се направи?
-Трябва да се привличат инвестиции, които да са насочени към хората и особено в малкия и средния бизнес. Както държавата, така и общинските власти трябва да мислят за това. В една Германия икономиката се крепи на средните специалисти. На малкия и на средния бизнес. Тук професионалните гимназии едва връзват паралелките. Какво се случи? Защо няма никакъв интерес към професионалното образование?
В 21 век, пътувайки из региона виждам само разруха. Разрушени и запуснати цехове, отдавна закрити. Хората ги няма. За мен това е най-голямата разруха. Онази пустош, онази ужасяваща тишина в някога големите, живите селища. Само като видиш големите училища, големите детски градини как рухват… Няма деца. Няма детска врява, няма училищен звънец, няма детски песни. Ако срещнеш възрастен човек по пътя му се радваш като дете на играчка.
Добре е, че големите предприятия успяха отчасти да се съхранят, под шапката на чуждестранни инвестиции. За съжаление, ние медиите нямаме никакъв достъп до тях. Не знаем те как работят, какво работят, защо го работят. Защо въобще са стъпили в Кърджали. Там пиле не може да прехвръкне. А трябва. Големите инвеститори трябва да са отворени към обществото. Не може да се заключиш за очите на обществото и да елиминираш медиите. Те са като мост към хората, на които ти разчиташ - и за работата, и за продукта, който произвеждаш.
-Ти се завърна от визита в Мюнхен, Германия, където гостува на българската общност. Какво очакват хората от теб?
-Това бяха две страхотни срещи, които преминаха за мен неочаквано топло и с огромен интерес. Беше много трогателно, когато на летището ме посрещна мой бивш комшия от Кърджали. Вгледах се - познат, а не мога да отгатна кой е. В семейството му коментират колко години остават на детето им да завърши образованието си в Германия и те да се върнат у дома. Ще се върнат не точно в Кърджали, а някъде на село, където са им корените.
Разказаха ми как на предишния вот са преминали изборите. Нямате представа какви сърцати хора има. Как работят за каузата на Демократична България. Една от българките, която е там от 30 години, е предоставила заведението си за избирателна секция. Цялата комисия, съставена само от доброволци е работила отвън. Опашката от чакащи да гласуват се е точила на повече от два километра. Полицията в Мюнхен е имала ангажимента да минава периодично, за да поглежда до колко се спазва реда. Било е повече от изрядно. С много страст тези хора говорят за това истинската демокрация да стъпи в България и в Кърджали. И там са перфектно наясно за ситуацията у нас.
Те искат простички неща: електронно и по пощата гласуване. И избирателен район „Чужбина”. И те имат своето безусловно право на своята България.
Аз се върнах от там много заредена. Благодарение на тези хора не съжалявам, че съм водач за трети път на листа в може би най-трудния избирателен район в България.
Въпросите зададе: Георги Кулов
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
