В градска художествена галерия утре ще бъде открита ретроспектива изложба на Атанас Шаренков. С представянето на изложбената зала ще бъде официално именувана на големия български творец. Специално за откриването на експозицията в Хасково пристигна съпругата на автора Венера Константинова. Тя е секретар на секция " Монументални изкуства" към СБХ. Има много самостоятелни изложби в страната и чужбина.

- Г- жо Константинова, как се чувствате в галерията, която носи името на вашия съпруг Атанас Шаренков?

- Прекрасно. Не съм била тук. Но всичко много ми харесва.

Още зимата Владимир Запрянов ми се обади и каза, че има идея галерията да се именува на Атанас Шаренков. Много се зарадвах, че са се сетили за Атанас и че са го оценили. Това е едно заслужено обществено признание. Той беше изключителна личност. Една галерия достойно може да носи неговото име.

- Атанас Шаренков е завършил гимназия в Хасково. Какво ви е споделял за времето, което е прекарал тук? Имаше ли много приятели?

- Ние често сме идвали тук. Имаше много приятели. На първо място Тилко Тилев. С него имаха сърдечно, искренно, дълбоко приятелство на база любовта към изкуството. Петър Сарджев също му беше близък. Той с удоволствие идваше тук.

С удоволствие рисуваше пейзажи край Хасково, бродеше по поляните.

Той се вдъхновяваше от Хасково. Въобще от природата на България. Тогава не го разбирах много. Аз съм монументалист, витражи и стенописи правех тогава. Казваше ми:" Толкова много съм ходил по света, никоя друга природа не ме вдъхновявала така. Никъде не мога да рисувам така, както тук." Той беше влюбен в българския пейзаж. Това е много характерно за него. Започнах да го разбирам, защото и аз от 10-15 години рисувам живопис. Изпитвам същите неща като него. В изложбата има една малка работа от един пленер в Германия. Не може да се разбере, че е оттам, все едно е български пейзаж.

Много пъти е имал възможност да остане в чужбина. Но поколението му беше възпитано в патриотизъм. Убедена съм, че ако беше жив, въпреки че границите вече са отворени, щеше да остане тук. Макар че много пъти са го канили в Германия и Австрия.

Беше доцент, а немците много ценят титлите. Този труд, който направи- старинни трактати по техника и технология на жипописта е трети опит в света.

Бях свидетел на този титаничен труд.

- Как работеше той?

- Денонощно, непрекъснато. Притежаваше неизтощима енергия. Майка ми често е идвала на гости у нас. Сама се е учудвала. Казваше, че този човек няма време да яде. Телефонът му звънеше непрекъснато. Търсеха го за какво ли не. Често съм била свидетел как с температура и с болно гърло, увит с шалове, заминава някъде в страната, защото е в комисия. Казвах му да не ходи, че ще изпратят друг. Той го приемаше като дълг, все едно го викат на война.

- Бил е много продуктивен автор.

- Изключително продуктивен. Явно е бързал, подсъзнателно е чувставал, че няма време. Убедена съм в това. Той си го предсказваше. Казваше, че ще си отиде. Но аз не вярвах. Наричах го черна станция, когато започнеше да говори така.

Предчувстваше си съдбата.

Често ме е галеше по бузата и ми е казваше :"Гледай ме, гледай ме, че не се знае още колко..."

Не съм предполагала, че при него това ще стане толкова рано. Имайки предвид неговата неизтощима енергия. Беше много жизнен човек.

- Казват, че е бил много скромен човек?

- Това е най-характерната му черта. Не обичаше да се налага, да се хвали. Дори прекаляваше с тази скромност. Но такъв беше характерът му. Имаше много мечти.

- За какво мечтаеше?

- Мечтаеше да издаде трудове. Събираше сведения за живи художници като например Васил Стоилов и Васил Бараков- събираше сведения за начина им на работа, за техниките им. Искаше да издаде труд за това. Искаше да напише и учебник по съвременна технология на живописта. Имаше големи планове. За съжаление, смъртта сложи ръка на този негов вдъхновен полет.

Той беше много ерудиран човек. Много четеше. Нашата къща представлява ателие-библиотека. Тогава книгите бяха много евтини. Всеки ден носеще вкъщи по четири-пет книги. Купуваше всичко стойностно от съвременната литература.

А каква фонотека имаше...

- Какво слушаше?

- Последно, докато рисуваше, слушаше Бах. Той правеше и страхотно кафе. Той и неговата съученичка Дора Фиданова. Техните кафета ми бяха най-вкусни. Все го питах как го прави, той ми отговаряше:" С хубаво кафе."

- Разкажете ни за първата ви среща с Атанас Шаренков?

- Той беше реставратор в Църковния исторически музей. Запозна ни една колежка. Трябваха ми материали по история на изкуството. Той имаше много книги на руски език. И ми даде една на Михаил Алпатов. Това беше първата среща, която се оказа фатална. Беше много ярка. Влюбих се от пръв поглед. Дори дълго време, когато се срещахме с него не можех да говоря нормално, бях като гипсирана.

- Лесно ли се разделяше с картините си?

- Много лесно. И много евтино ги продаваше. Това е причината много хора да имат негови картини. Питала съм го защо ги продава толкова евтино. Той казаваше: " Е, ще нарисувам нови."

- Освен рисуването, какво друго правеше с удоволствие?

- Обичаше да пътува. Много сме пътували с него. Направихме едно в Арабския свят през 1989 година. Посетихме Египет, Йордания, Сирия и Йемен. Беше потресен от древната култура на Египет. С голямо любопитство разглеждахме стенописите в пирамидите. Оказа голямо влияние върху картините му един период от време. Преди всяко пътуване той се информираше най-подробно за мястото, където отиваше.

Атанас имаше интерес в много посоки. Всичко го интересуваше. Прояваваше респект към традициите. Беше ходил четири пъти до Атон. Беше близък с владици, свещеници, тъй като работеше в Духовната академия. Много обичаше да ходи в манастирите. Беше вярващ. Проявяваше интерес и към езотеричното. В това отношение четеше руска литература. Но това оставаше на втори план. На първо място беше живописта, после реставрацията. През нашия дом са минали много икони.

- Весел човек ли беше Атанас Шаренков?

- Да, много весел. Непрекъснато ме разсмиваше. Беше оптимист. Беше сладкодумен разказвач, с часове можеше да говори. Притежаваше силен ум.

Много хора идваха вкъщи. Няма манджа и се притесявам, какво ще поднеса. Той - не се тревожи, яйца ще им предложим.

Беше душата на всяка компания. Случвало се е да танцуваме осем часа.

Походката му беше странна- леко подскачаща.

След него е пустиня. Живях с едно светило, с едно слънце. Много хора го ценяха. Проф. Олег Гочев, ръководител на катедра "Стенопис" в Художествената академия, казваше:" Има приказка, че няма незаменими хора, но Атанас Шаренков е незаменим".

Интервю на Христина Котларска