Отговорността за шока с поскъпването на електроенергията е на всички, на цялото общество, каза за БТА инж. Колю Орешков, експерт от Центъра за енергийни решения. По думите му не е направена сериозна разяснителна кампания за случващото се в сферата, а обществените обсъждания са били "проформа". През различните програмни периоди имаше пари за изграждане на системи, с които общините например можеха да осигурят собствената си енергийна обезпеченост, посочи Орешков, с уточнението, че лично е обиколил поне пет с предложение да си направят слънчеви централи по един мегават, никоя обаче не е реализирала подобен проект. А един мегават слънчева инсталация гарантира тока на една малка община за цяла година и за изграждането й не е нужен терен, защото може да се ползва площта върху обществените сгради, твърди експертът.

За Зелената сделка на ЕС коментира, че чисто административно нещата са почти напълно изяснени. Лошото е, че обществени разговори нямаше и продължава да няма. На българите се втълпява, че нещо ще се случва, но няма пояснения защо това ще е с поскъпване на електроенергията. Би следвало да има повече разяснителни кампании както от медиите, така и по населени места или по общини, смята Орешков.

"На мен лично понятието "зелен преход" не ми допада, защото не е точно, случващото се ще бъде по-скоро преход на технологично ниво в енергетиката, в енергийните доставки", каза още Орешков. По думите му тази промяна се налага, тъй като капацитетът за фосилни горива на планетата е ограничен и се изчерпва, а човечеството непрекъснато се увеличава, всички искат да живеят с висок стандарт, който обаче изисква енергийни ресурси.

В момента хората говорим много за екология, а никой не споменава за баланс, за справедливост, за възможности. Всеки географски регион на Земята има свой потенциал - залежи, слънчеви дни, водни запаси, ветрове и трябва максимално да се възползва от тези природни дадености. Докато това не стане, ще останем в плен на днешните технологии, коментира енергийният експерт. Изрази и съжаление, че страната ни "залита в крайности", които ни правят енергийно зависими и от сегашна позиция трудно ще стане енергийно суверенна.

Държавата разполага с точна статистика колко енергия ни трябва, за да са доволни всички и да няма енергийно бедни, смята Орешков. Според него е задължително тези средства, които ще получим от Европа за зеления преход, да бъдат разпределени правилно и насочени към постигането на национална енергийна самостоятелност и осигуряване спокойствието на гражданите. В момента се говори само за енергийна бедност и за пари, което допълнително нагнетява напрежение, а е задължително да се говори за стратегическа плановост, твърди той.

"Знам, че сега по-възрастните ще се сетят за плановостта на социализма, но това не е мръсна дума, защото и ЕС с програмните периоди прави точно това", каза експертът, според когото енергийната сигурност всъщност е стратегия, основа за общественото състояние.

На въпрос как ще се справи държавата със социалния момент при закриването на въглищните централи, Орешков посочи, че за него вариантът е промените да се правят по-бавно. По думите му тези централи също подлежат на трансформация, но могат да продължат да работят само по няколко месеца в годината и само през това време държавата да плаща такси за емисиите във въздуха. Междувременно тези мощности следва да бъдат подготвени, за да станат по-съвременни, по-високотехнологични, смята той.

Позицията му е, че спокойно можем да развиваме и атомна енергия, но не с реакторите за АЕЦ "Белене". Според него с този тип технология държавата ще продължи да бъде зависима, а и на сегашните нива на потребление, мощността ще бъде тромава и трудна за управление.

"По-добре да загубим парите, които сме вложили в проекта досега, това не е толкова страшно. Трябва да търсим обаче пътища как да участваме в разработка с модулни реактори", смята Орешков. Той обясни, че по този начин работят вече няколко държави, сред които Бразилия и САЩ. Те разполагат с ядрени, но модулни реактори, при които строежът на централата е много по-бърз. Според експерта, за да са ефективни подобни базови мощности, трябва да работят колкото може повече. "Тези реактори работят докато се изхаби потенциалът им и после се сменят. Два такива са достатъчни за България", смята той.

Трябва да наблегнем на акумулиращите системи, най-вече на база слънчева енергия, каза още Орешков. По думите му бизнесът също има сериозна вина за настоящата ситуация с тока, тъй като е "проспал" години, за да изгражда такива системи. "Не може да се разчита само на въглищните централи, нали трябва да останат въглища и за поколенията, трябва да се правят соларни паркове, както и "резервоари" за съхраняване на енергията", категоричен е експертът.

Според него трябва да се направи всичко възможно и да се изисква от електроснабдителните компании да инвестират в поддръжката на разпределителната мрежа в страната. Загубите по мрежата са неминуеми, те са чисто физически процес. Наложително е обаче да се подменят остарелите трафопостове и мрежите, за да може и в по-малките населени места хората да са спокойни, а не непрекъснато да страдат от токови удари и прекъсвания на електричеството, твърди Орешков.

В момента има европейски регламент, който позволява участниците в разпределението на енергията - отделни села, квартали и т.н., да могат да си изкупят мрежата обратно и да си я управляват сами, допълни експертът. По думите му това са т.нар. енергийни кооперативи, в които и живеещите в многофамилни жилища да се обединяват и да поставят собствени акумулиращи системи.

"Само че и това не беше обяснено на българите, дори все още няма ясно законодателство как може да става", с огорчение посочи Орешков. Според него липсва и нормативна уредба, която да позволи прилагането на новости в областта на земеделието. В тази сфера също може да се ползва соларната енергия, вече са разработени агрофотоволтаици, които помагат, включително за повишаване на производителността, посочи експертът. И обобщи, че държавата трябва да приеме ясна нормативна уредба за зеления преход, която да позволи българите да научат как да ползват богатите природни ресурси на отечеството си, а не да чакат колко пари ще даде Брюксел.