Понятието "пол" според конституцията трябва да се разбира само в неговия биологичен смисъл, реши Конституционният съд с 11 гласа "за", един "против", а Филип Димитров има становище по част от мотивите.

Въпросът дали е допустима юридическа промяна на пола при транссексуалност бе повдигнат от Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС). А КС прие да разгледа проблема на 12 май.

Думата "пол" е посочена един-единствен път в основния закон - в чл. 6, който забранява дискриминацията по различни признаци, включително и по пол. 

КС е е поканил да изразят становища по предмета на делото Българска православна църква, Католическа църква в България, Мюсюлманско изповедание, Религиозна общност на евреите в България, Арменска Апостолическа Православна Света Църква, Съюз на юристите в България, Фондация „Български адвокати за правата на човека“, Българска Психиатрична Асоциация, Дружество на психолозите в България, Българско дружество по генетика и геномика на човека, както и редица специалисти. Мнение са изразили още ВАС, Висшият адвокатски съвет, министри и пр.

Конституционните съдии правят уточнението, че "поставеният за разрешаване конституционен проблем по делото се свежда не до признаване или отричане на правото на лицето да се самоопределя полово по един или по друг начин, а единствено до обвързаността на държавата да зачете самоопределянето му към пол, различен от биологичния".

Освен това не "отправя обвързващи предписания до отделните власти относно уреждането на правното положение на транссексуалните лица и конкретно на законодателната власт относно създаване на определена законова уредба, признаваща правото им на полово самоопределяне, и на съдебната - относно дължимия начин на произнасяне по молби на посочените лица за зачитане на определени правни последици, произтичащи от това самоопределяне".

"Поставеният на разглеждане конституционен проблем по делото не е свързан с необходимостта да се гарантира правото на равно третиране на транссексуалните лица и защитата им от дискриминация по този признак, а с изясняване на съдържанието на понятието „пол“ в контекста на релевантната конституционна уредба", посочват още от КС.

Съдът приема, че в разбирането за понятието "пол" конституционният законодател през 1991 г. не е вложил друго съдържание, освен традиционното, т.е. биологичното, основаващо се на половата бинарност, като върху тази полова бинарност правото надгражда допълнителни социални и граждански проекции, свързани с личния и семеен статус на лицата.

"В този смисъл Решение № 14 от 1992 г. по к.д. № 14/1992 г., според което полът не е сред признаците, които „се придобиват или изменят в процеса на социалната реализация на гражданите в обществото, което решение е прието почти веднага след Конституцията, следва непосредствено разбирането на нейните създатели", посочват още от КС.

И допълват, че сред "бащите" на основния закон са прочути юристи като Пенчо Пенчев, Любен Корнезов, Нено Неновски и Николай Павлов, които са били депутати във ВНС, и никой не е обявил особено мнение.