Жители на Димитровград почетоха големия православен празник Димитровден с тържествена литургия, отслужена от архиерейския наместник на Хасковска духовна околия, отец Георги Тодев в храма, носещ името на светията. За всички бе приготвен и осветен курбан.

Църквата "Свети Димитър" в Димитровград е най-старата постройка на територията на града, изградена  през 1884 година. Градежът е започнат от местните хора с дарения и доброволен труд през 1880 г.

На 26 октомври църквата почита Свети Димитър. Най-често той е изобразяван на кон, убиващ Лий – символ на неверника антихрист. Предание разказва как заедно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, за това ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им Св.Петка и Св.Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.

Друго българско народно предание, представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата.

В народните представи дойде ли Св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студа. В деня преди Димитровден се прави Димитровска задушница – на която се раздава жито и питки за помен.

От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден, така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер. Имен ден имат всички носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни имена.