100-годишният Йозеф С. е бил пазач в печално известния концентрационен лагер Заксенхаузен на север от германската столица Берлин. Въпреки преклонната си възраст днес, той застава пред съда чак сега. Има ли обаче смисъл от толкова закъсняло правосъдие?

Над 76 години след края на Втората световна война Германия продължава да издирва и изправя пред съда живи сътрудници на нацисткия режим на Адолф Хитлер.

Това са хора, които никога не са заемали висши държавни постове в Третия райх и не са били пряко отговорни за Окончателното решение на еврейския въпрос, изпълнено чрез Холокоста. Хора, които не са представлявали никакъв интерес за обвинителите от Нюрнбергските процеси между 1945 и 1949 г.

Макар днешните съдебни процеси срещу нацистки сътрудници да се възприемат по-скоро като символични, заради преклонната възраст на подсъдимите, наказването на бивши членове на персонала в лагерите на смъртта е приоритет за германските власти от десетилетия.

Тази седмица пред съда в град Бранденбург, разположен на 35 км западно от Берлин, беше изправен най-възрастният подсъдим по такива дела. Именно там е едно от първите места, където нацистите започват да експериментират с отровен газ при екзекутирането на пленници и затворници.

Лагерът Заксенхаузен, където е работил Йозеф С., е изграден през 1936 г. и според приближения на Хитлер райхсфюрер на СС Хайнрих Химлер е бил съвършен. По негов образец са били изградени всички останали концлагери на нацистите. Значението му е било толкова голямо, че в течение на Втората световна война управлението на лагерната система е било преместено от Берлин именно в Заксенхаузен.

Между 1936 и 1945 г. през това ужасяващо място са преминали повече от 200 000 души от цяла Европа. Въпреки че повечето от тях са били принуждавани да работят за германската индустрия, основното предназначение на лагера е било масовото унищожение на затворените в него.

"Съзнателно и доброволно"

На този фон 100-годишният Йозеф С. е привлечен към наказателна отговорност за това, че "съзнателно и доброволно" е съдействал за избиването на 3518 лагерници между 1942 и 1945 г. Обвиненията срещу него включват подпомагане на разстрела на съветски военнопленници и отравянето на затворници с газ.

"Той не е обвинен, че е застрелял някого конкретно, а че е допринесъл за тези деяния чрез работата си като пазач, както и че е знаел за убийствата в лагера", уточни говорител на съда в Бранденбург преди началото на процеса в четвъртък.

Йозеф С. засега не е правил публични изявления. Ако бъде признат за виновен, той може да прекара няколко години в затвора, но защитата му коментира, че присъдите в тези случаи са "предимно символични", тъй като подсъдимите са достигнали края на живота си.

Германското законодателство предвижда, че всеки, допринесъл по някакъв начин за функционирането на концентрационен лагер, може да бъде преследван като съучастник в убийствата, извършени там, дори без доказателства, че лично е отговорен за конкретно престъпление. Това е причината, че през последните години прокурорите в Германия насочиха вниманието си тъкмо към представители на нацисткия персонал от по-нисък ранг.

Миналата седмица 96-годишната Ирмгард Ф. стана една от първите жени, изправени пред съда през последните десетилетия за престъпления от времето на нацисткия режим. Тя е била секретарка на Паул-Вернер Хопе, комендант на концлагера в Щутхоф в окупирана Полша, в който се смята, че са загинали над 60 000 души. Възрастната германка е обвинена, че е съдействала за извършването на 10 000 убийства.

В деня на първото заседание по делото си в град Итцехо Ирмгард Ф. предизвика няколкочасова драма, тъй като не се появи в съдебната зала. Полицията обаче я откри бързо, след което тя премина преглед, който да определи дали състоянието ѝ позволява да излежава ефективна присъда. През миналата година в Хамбург пък беше осъден 93-годишният бивш пазач от лагера в Щутхоф Бруно Д. по обвинение за съучастие в 5230 убийства.

Операция "Последен шанс"

Усилията на германските разследващи да издирват сътрудници на нацистите имат своята предистория още от началото на века. През 2005 г. директорът на Центъра "Симон Визентал" в Израел Ефраим Зуроф обявява в Мюнхен началото на инициатива, наречена Операция "Последен шанс".

Става въпрос за еврейска организация, която носи името на най-известния ловец на нацисти, успял да залови бившия офицер от Гестапо Адолф Айхман, осъден и екзекутиран в Израел за престъпления срещу човечеството и еврейския народ през 1962 г. Целта на Операция "Последен шанс" е да открие последните оцелели нацисти, които към онзи момент се предполага, че вече са на около и над 80-годишна възраст.

Първият в списъка тогава е лекарят Ариберт Хайм, известен с прозвището си "Доктор Смърт". Той е издирван за провеждани медицински експерименти върху еврейски затворници в лагерите Заксенхаузен, Бухенвалд и Матхаузен. Обявена е и награда от 130 000 евро за всеки, който предостави информация за местонахождението му.

През 2012 г. съдът в Баден-Баден обаче официално слага край на издирването на Хайм, приемайки, че "не съществуват никакви съмнения", че той е починал в Египет още през 1992 г.

Година по-късно, през 2013 г., Ефраим Зуроф обявява възобновяването на Операцията "Последен шанс" в Германия под надслов: "Късно, но не твърде късно". Тогава той представя една проста сметка - около 6000 души са работили в лагерите на смъртта, от които към онзи момент се предполага, че са живи около 2% или 120 души. Половината обаче не могат да бъдат съдени по медицински причини, което оставя около 60 души на разположение на германската съдебна система.

По повод критиките, че подобни процеси са твърде закъснели, Зуроф тогава казва, че времето не намалява отговорността на убийците: "За 33 години преследване на нацисти, никога не съм видял нацист да каже, че съжалява."