Новината, че Италия въвежда ограничение на скоростта от 30 километра в час в градовете, беше първата, която научих с влизането си в редакцията.
Наистина, на всеки, който се интересува от статистиката на жертвите в пътната война, е известно, че Италия води класацията в ЕС в абсолютни цифри. Например през 2005 година по пътищата на Ботуша са загинали 5426 човека. Ако до тази цифра сложим българските пътни жертви - около 1000, може да ни се стори, че сме много по-добре от Италия. Но само така ще ни се стори. Защото съотнесени с броя на населението, показателите стават ужасяващи за нас. В Италия загиват по 9,7 на 100 000, докато у нас по 12,5 на 100 000 от населението.
Излишно е да споменаваме материалните загуби, които съвсем не са пренебрежими - 500 млн. евро, или почти 2% от БВП на страната. Тоест, ако италианските власти предприемат крути мерки (и това не са първите), то многократно по-необходими са те за нас. Веднага се сетих, че току-що бях карала по „Цариградско шосе" със 100, а трима мотористи ме задминаха, все едно че съм спряла. Та се замислих… Какво ще стане ако и в българските градове ограничението за скорост стане 30 километра в час. Че никой няма да го спазва, е ясно, че джобовете на катаджиите съвсем ще прелеят, също е неоспоримо.
Но ако се абстрахираме от това, сигурно всеки от нас би стигнал по-бързо от точка А до точка Б, тъй като инцидентите рязко ще намалеят, тарикатите ще спрат да засичат, тъй като няма за къде да бързат. А жертвите от катастрофи драстично биха намалели. С такава скорост дори и пешеходец да блъснеш, шансът му да оцелее е твърде голям, казват експерти по безопасността на движението. Вероятно ограничението ще се стори нелепо за повечето от пътните джигити, но за обикновения човек ще е твърде полезно.
И макар че по принцип всички сме съгласни, че войната по пътищата ни трябва да бъде овладяна, към момента това изглежда единствено в сферата на добрите пожелания. 30-километровото ограничение ще е безсмислено, тъй като българският шофьор още не е узрял, а и не се е отърсил от комплексите си, за да кара бавно. И още не сме напипали механизма, който може да го принуди да го прави.
Като за начало е редно най-накрая някоя институция да се заеме с обновяване на пътните знаци например. Не може да искаш от шофьорите да спазват ограничения в скоростта само за да си пълниш джобовете. Факт е, че по родните пътища има десетки, ако не стотици знаци, които те задължават на идеално прав участък да караш с 60 км например. Защото някога си, преди 20 години, в района имало спирка на автобус, който вече изобщо не минава оттам, или имало предприятие, от което са останали само основите. Но знаците си стоят и удивляват с абсурдността си. И ако някой шофьор реши да си направи експеримент да не нарушава правилата, сигурно цял ден ще пътува от София до Велико Търново например.
Че няма да повтори опита си, е ясно, проблемът е обаче че и там, където наистина е наложително и опасно, същият този водач изобщо няма да си направи труда да намали. И тогава няма да го има онзи гладен катаджия, дето варди след нелепия знак, а ще следва трясък, ранени или смърт.
В крайна сметка, че няма да ги стигнем италианците, спор няма, но поне малко от малко е твърде наложително да въведем ясни и най-вече адекватни ограничения и съответно наказания, да спрем с пълненето на джобове и поне частично да повишим сигурността на пътя. Иначе всеки от нас е потенциална новина в черната хроника на пътната война.
автор : Милена Орозова, Монитор
