Полицаят в двора на къщата си в Сърница. В дъното е магазинчето, а на втория етаж - заведението

Колегите от полицейския участък в Минерални бани ме намразиха, мразят ме и повечето хора от района, защото съм безкомпромисен. Това казва нашумелият това лято младши полицейски инспектор Андон Димитров. Само за два месеца станаха известни 6 случая, при които той тикна в ареста съгрешили шофьори рушветчии. Повечето от тях пробваха да му бутнат дребни суми до 20 лева, а прегрешенията им също бяха дребни – извънгабаритен товар, неработещи светлини, неизправни мигачи.

Повод за разговора с него станаха коментари в Haskovo.net. Анонимен бе написал: “Питайте “неподкупния” полицай как така купува Ауди за 10 000 лева на сина си. С какви пари е направил заведението си в село Сърница?”

“Знам кой пише тези злостни коментари, това е колега полицай, но не мога да го докажа, затова няма да спомена името му”, казва Андон Димитров. Колата на сина ми е купена с печалба от лотарията. Ако искате вярвайте, допълва той.

Противно на неговата представа за мнението на хората обаче, съселяните му от Сърница не само че не го мразят, но и го уважават. Това за лотарията е вярно, потвърждават неколцината брадясали мъже, насядали пред селския магазин. Той е безкомпромисен, веднъж даже глоби собствения си брат, разказват сърничани. На въпрос дали е глобявал тях самите, мъжете се подсмихват скрито – който спазва правилата за движение, няма за какво да го глобяват. Това си е така, само дето едва ли има шофьор, който да спазва всички знаци на пътя.

Бели врани няма. Не може от цял полицейски участък само един да е безкомпромисен и да не си навлече гнева на останалите.

“Защо го правиш тогава?” Въпросът очевидно затруднява младши полицейския инспектор Андон Димитров. “Така съм научен”, отговаря след кратък размисъл.

“Не мога другояче”, вмята след малко.

80 процента от всички актове по закона за движение по пътищата в община Минерални бани са съставени от него. Ропотът сред колегите му е обясним. Има и други полицаи, които отказват да взимат рушвет от шофьори. “Защо точно теб правят герой?”

“Не знам. Не зависи от мен. В областната дирекция решават. Ако зависеше от мен, бих предпочел да не се шуми около името ми”, простодушно обяснява полицаят.

“Добре де, ако един шофьор наруши правилата за движение и ти му вземеш 20 лева, в крайна сметка целта е изпълнена – водачът е наказан, със сигурност през следващата част от пътя ще спазва ревностно правилата. Какво от това, че парите не отиват в държавата, нали задачата – превенцията на пътя, е постигната?”

“Това не е съвсем така”, смята полицаят. Той държи да се отбележи, че в неговата работа най-важното е лоялност към държавата. Което, разбира се, автоматично води до логичния въпрос: “А държавата лоялна ли е към теб? Каква заплата получаваш и достатъчна ли е тя?”

Разговорът вече засяга болезнена тема. Семейството на Андон Димитров е петчленно. Има син и две дъщери. Чакат го разходи по сватби. През втората половина на август е в отпуска, но не за да отиде на почивка, а за да успее да се справи с 5-те декара тютюн, които семейството отглежда. На всичко отгоре държавните субсидии за тютюна са до тази година, от 2010 този поминък отива в историята.

“Ето къщата ми – на първия етаж има магазин, на втория – малко заведение. Помощ – отникъде. Всичко е на двете ми ръце. Заплатата – 600 – 700 лева, не стига за нищо. Имам няколко кредита. Аз си знам как ги изплащам”, отговоря като по устав младши полицейският инспектор.

Къщата е скромна, магазинчето е за хранителни стоки и не може да се похвали с огромен асортимент, кръчмето – три маси.

На стотина километра от планинското село Сърница се намира митичното митничарско селище Ставри Димитрово. Там, както се казва, и къщите им къщи –цели прогимназии, явно и рушветите им са рушвети. Разликата е забележима с просто око.

“В крайна сметка къде е логиката – да си лоялен към държава, която не е лоялна към теб – дава ти заплата, с която семейството ти ще гладува?”

Мълчанието се проточва. “Не искам да коментирам държавата. Всички виждаме какво е положението. Но ако всеки си върши работата както трябва, няма да е така”, отговаря след дълъг размисъл Андон Димитров.

А дали самият той ще загърби омразата на колеги и земляци и ще продължи да си върши работата както досега? “Не знам. Ще гледам да устискам още 5-6 години до пенсия. Ако не успея – здраве да е”.

Ето горе долу какво стои зад лъскавата реклама “неподкупен полицай”.

А замисляли сте се защо няма бели врани? Защото черните веднага ги убиват.

Тодор Кръшков