Двадесет и осмата Международна конференция на Европейското дружество за астрономия в културата (SEAC) ще се проведе от 6 до 10 септември 2021 г. в Стара Загора в Астрономическа обсерватория "Юрий Гагарин". Това съобщи за БТА доц.д-р Алексей Стоев, директор на обсерваторията.

Форумът се провежда за първи път в България, но учредяването на Европейското дружество за астрономия в културата (SEAC) се е състояло през 1993 г. в Пампорово.

В четиридневната програма ще се включат изследователи от 19 държави в Европа и Северна и Южна Америка - Аржентина, Австрия, България, Естония, Франция, Финландия, Германия, Гърция, Италия, Мексико, Полша, Румъния, Сърбия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Великобритания и САЩ. По време на форума ще бъдат представени 60 доклада, част от които онлайн.

Културната астрономия и древното наблюдение на небето е темата, която ще се разисква по време на конференцията.
Хората винаги са разглеждали своята среда, включително небето и небесните явления. Те действат в съответствие с тези явления, отразяват ги в местата си на обитаване и изграждат своите мирогледи, обясни пред БТА доц. Стоев.

Той разясни, че културната астрономия - археоастрономията и етноастрономията - изучава възприятията и разбирането на човечеството за астрономическите явления в цялата човешка история и сред всички култури и показва как астрономията е вплетена в ежедневието и духовния живот, разкривайки прозрения в представите на хората за пространството и времето.

Изследванията в областта на културната астрономия са интердисциплинарни и обединяват приноса на различни естествени, социални и формални науки като астрономия, антропология, история (също и история на изкуството, науката и религиите), археологията, архитектурата и математиката. Изследвания, които дават доказателства за астрономическите практики и вярвания на народите от древните епохи, свързват най-ранните наблюдатели на небето със съвременните астрономи и космолози.

Авторите се опитват да отразят най-важните етапи от развитието на човешкото разбиране и придобиване на знания, с практически и свещен смисъл, върху структурата на света около нас въз основа на резултатите от наблюдението на небето от самото начало, от изучаването на древни паметници (астрономически обсерватории, светилища с погребения и олтари, петроглифи и картини, мегалитни паметници с цел създаване на календар), чрез средновековна и съвременна астрономия към методология, философия и преподаване в културната астрономия и астрофизика и дори кариери на съвременни учени