И Сметната палата установи, че търговските дружества с държавно участие не се контролират ефективно. Това е основният извод от извършения одит на дейността на министъра на икономиката в този сектор за периода от януари 2018 г. до края на 2019 г.

Няма и държавна стратегия как тези търговски дружества да повишават растежа на икономиката и конкурентноспособността й, а и липсва ясна стратегия, която да обосновава участието на държавата в стопанската дейност чрез публичните предприятия. Сметната палата установява, че няма набелязани мисия, визия, както и конкретни финансови и нефинансови цели за това участие на държавата чрез публични предприятия. Не е определена както ролята, така и отговорността на държавният органи, в това число и на министъра на икономиката. Не е ясно как тези търговски дружества допринасят за ръководената от Министерството на икономиката обществена политика.

Министърът контролира пряко дружества като "Плод - Зеленчук" ЕООД, гр. Габрово, но не и публични дружества като "Кинтекс" ЕАД и "Вазовски машиностроителни заводи" ЕАД, посочват като пример от Сметната палата.

Mинистърът на икономиката упражнява правата на собственост на държавата в "Плод - Зеленчук" ЕООД, гр. Габрово - дружество, което e със собствен капитал на стойност 272 хил. лв., активи в общ размер на 285 хил. лв. и приходи от оперативна дейност от 146 хил. лв.

В същото време търговски дружества, които са със значителни (в пъти по-големи) обороти, управлявани активи и собствен капитал, не са под прекия контрол на министъра, защото са със статут на дъщерни дружества. Такъв пример са дъщерните на ДКК ЕАД дружества: "Вазовски машиностроителни заводи" ЕАД със собствен капитал от 290 млн. лв., управлявани активи за 474 млн. лв. и приходи от оперативна дейност над 254 млн. лв.; "Кинтекс" ЕАД със собствен капитал от 81 млн. лв., активи за над 157 млн. лв. и приходи от оперативна дейност 120 млн. лв.; други дружества от отбранителната индустрия като "Нити" ЕАД и "Авионамс" АД; "Еко Антрацит" ЕАД, "Монтажи" ЕАД.

Освен това, посочва Сметната палата, министърът не контролира 56 на сто от стойността на дълготрайните материални активи на търговските дружества. Не е регламентирано как се взема решение за промяна на субекта, който да упражнява правата на собственост в едно търговско дружество. Няма критерии дали правата на собственост да се упражняват пряко от министъра или дружеството да стане дъщерно и тези права да се прехвърлят на съответното холдингово дружество чрез увеличаване на неговия капитал с непарична вноска. Това създава риск от прилагане на субективен и непоследователен подход без ясни мотиви за преструктуриране на търговско дружество (промяната на принципала, който да упражнява правата на собственост в тях).

Към края на 2019 г. 56 на сто от стойността на дълготрайните материални активи на търговските дружества от системата на икономиката, са собственост на дъщерни дружества и министърът на икономиката няма преки правомощия за вземане на решения във връзка с тяхното разпореждане. Друг важен аспект, който има финансово изражение за бюджета - дъщерните дружества не правят отчисления от печалбата/не разпределят дивидент в полза на държавата (т.е. в държавния бюджет), а отчисленията от тяхната печалба (в случай че има такива) се правят в полза на съответното холдингово дружество, чиято собственост са те.

Сметната палата е изследвала две извадки на търговските дружества, в които министърът на икономиката упражнява правата на собственост на държавата: на действащи търговски дружества с 50 и над 50 на сто държавно участие в капитала ("Българска банка за развитие" АД и "София Тех Парк" АД); две търговски дружества с 50 и над 50 на сто държавно участие в капитала в процедура по ликвидация ("Месокомбинат Плевен" АД /л./ и "Божур" ЕООД /л./)

За ББР

Българската банка за развитие кредитира големи предприятия с половината от кредитния си портфейл в разрез със своята мисия, установява Сметната палата, като повтаря основни изводи, с които служебният министър Кирил Петков излезе преди два месеца и смени управляващите органи в ББР.

Българската банка за развитие (ББР) АД и дъщерните ѝ дружества не са контролирани ефективно и очакваните ползи за обществото от тях не са постигнати в достатъчна степен. Мисията на ББР е да спомага за развитието на българската икономика, като насърчава износа и подпомага реализацията на икономическата политика на държавата по отношение на малките и средните предприятия. Законът за ББР обаче дава възможност и за чисто търговско кредитиране от банката. Посоченото обстоятелство и липсата на индикатори за измерване на изпълнението на нейните стратегически цели, и на ясен фокус върху приоритетни отрасли, производства и сектори на икономиката, към които да насочва ресурсите си, поражда риск ББР АД да се отклони от своята основна мисия и да кредитира големи предприятия.

Големите предприятия са обект на съществено кредитиране, като финансови ресурси за тях представляват близо половината от кредитния портфейл на банката. При тези кредити водещ подотрасъл е производството на тютюневи изделия, с близо 50 процентен дял от предоставените кредити за 2018 и 2019 г. Сред другите дружества с кредитна експозиция, надхвърляща 10 на сто от общата стойност на отпуснатите кредити, са: предприятие за производство на кокс и рафинирани нефтопродукти; търговска верига за техника; дружество, работещо в сферата на телекомуникациите и далекосъобщенията и др. От кредитите на големи предприятия, малко над една трета са кредитите, предоставени на едно предприятие, работещо в сектора на тютюневата промишленост.

Кредитите, предоставени на малки и средни предприятия (МСП) предобладаващо са насочени към предприятия, занимаващи се с производство и разпределение на енергия.

През одитирания период не е осъществяван контрол на възнагражденията на ръководните органи на ББР АД и дъщерните й дружества.

Възнагражденията на членовете на Управителния съвет на ББР АД са около 2 пъти по-високи от тези на УС на Българската народна банка. Допълнително членовете на УС на ББР АД са участвали и в ръководните органи на дъщерните на банката дружества, като за заеманите позиции в някои от тях са получавали възнаграждение, около 30 на сто от възнагражденията им като членове на УС на банката. Така едно лице може да участва, както при вземането на решение за собственото си назначаване в ръководството на дъщерното дружество, така и при определяне на възнаграждението, което да получава на съответния ръководен пост.

По баланса на Министерството на икономиката към 31.12.2019 г. са заведени дялове, акции и съучастия в размер на 2, 26 млрд. лв. Дружества с държавно участие в капитала, в които МИ притежава дял са 97, от тях 54 са действащи, 22 са в процедура по ликвидация, а 21 дружества са в процедура по несъстоятелност.

През одитирания период министърът на икономиката упражнява пряко правата на собственост на държавата в следните действащи търговски дружества с 50 и над 50 на сто държавно участие в капитала:

В рамките на одитирания период притежаваните от държавата акции и дялове в дружествата "Еко Антрацит" ЕАД, "Екоинженеринг - РМ" ЕООД, и "Матхим" ЕООД са внесени под формата на непарични вноски в капитала на ДКК ЕАД. 

ДКК ЕАД и дъщерните ѝ дружества не са обект на този одит, поради това че тя е включена самостоятелно за одит в Програмата за одитната дейност на Сметната палата за 2021 г.

Средната продължителност на процедурите по ликвидация на дружества е над 17 години

Установени са проблеми при ликвидацията на дружествата - няма изисквания за критериите за определяне и продължаване на срока за завършването на ликвидация. Ето защо процедурата по ликвидация на "Месокомбинат-Плевен" АД (л.) е продължила прекалено дълго - над 20 г., въпреки че още към 2007 г. имуществото на дружеството е осребрено и са удовлетворени кредиторите му. По време на дългата процедура са загубени около един милион лева, тъй като е извършено противоправно деяние след като значителни публични средства с години са оставени по банкова сметка на дружество с преустановена дейност. Държавните интереси не са защитени в достатъчна степен.

Продължителността на ликвидационната процедура на "Божур" ЕООД (л.), гр.Ямбол, е 21 години до края на 2019 г., а през 2020 г. е назначен нов ликвидатор.

Изборът на членове на органите за управление и контрол и на ликвидаторите на търговски дружества с държавно участие и техните дъщерни дружества се осъществява без прозрачна конкурсна процедура, основана на професионалните умения, компетенции и опит на кандидатите, и без съобразяване с предмета на дейност на съответното дружество.

Одитният доклад е изпратен в Министерство на икономиката, а в него Сметната палата е дала 10 препоръки на министъра. Тези препоръки трябва да бъдат изпълнени до 10 месеца.