Въздействието на човешката дейност върху климата е неоспорим факт, а част от проблемите, създадени от него, са необратими.

Температурите ще продължат да се покачват и това може да достигне 2 градуса до края на века независимо какви ограничения на въглеродните емисии се направят. Повишаването на морското равнище, което (също като топенето на ледовете в Гренландия) е необратимо и до края на века вероятно ще е до 1 м, но не е изключено да достигне 2 м, ако не се вземат нужните спешни мерки мерки.

С тези заключения е публикуван днес дългоочакван доклад на учени от ООН, който също така предвижда възможността при сегашното изпускане на парникови газове да се наблюдава сериозно затопляне още до десетилетие.

Това е най-всеобхватният доклад за климатичните промени, публикуван някога. Авторитетният Междуправителствен панел за климатичните промени е създадена през 1988 г. група към ООН, която за последния си труд е прегледала над 14 хил. научни разработки.

Документът отваря пътя за публикуването на серия доклади в следващите месеци с първия сериозен преглед на науката за климата от 2013 г. насам. Процесът съвпада с подготовка на за COP26 в Глазгоу - отложената заради коронавируса среща за климата.

Всички сценарии сочат необратимост

"Няма място за съмнение, че човешкото влияние е затоплило атмосферата, океаните и земята." С това категорично изречение започва докладът и със следващите заключения се аргументира нуждата от придържане към Парижкото споразумение за климата, подписано в средата на миналото десетилетие.

С него държавите по света се ангажираха в средата на миналото десетилетие се опитат да ограничат глобалното затопляне до 1.5 градуса (средна глобална температура) по Целзий спрямо доиндустриалните нива или поне да не допускат то да се доближи до 2 градуса. Тази стойност за затоплянето изглежда малка, ако се вземат предвид денонощните и годишните температурни колебания, но дори малко на пръв поглед увеличение на средната глобална температура може да повиши морското равнище, да промени жизненоважни течения и да увеличи горещите вълни и шанса за екстремни метеорологични явления.

Тенденциите и сценариите, отбелязани в доклада, предполагат, че дори безусловният ангажимент към Парижкото споразумение (от което водещият замърсител САЩ се изтеглиха по времето на президента Доналд Тръмп и се върнаха след края на мандата му) няма да спре нито затоплянето, нито покачването на температурите, нито екстремните явления.

С много по-остър език от предишните подобни изследвания учените представят следните изводи:

• последните 5 г. са най-горещите според статистиката от 1850 г. насам;
•  "на практика е сигурно", че от средата на миналия век насам горещите вълни са по-чести и по-интензивни, докато студените са по-редки и по-малко интензивни; някога смятани за крайни атмосферни явления стават все по-обичайни и това ще продължи дори ако повишаването на температурите остане 1.5 градуса спрямо доиндустриалните нива;
• достигането на тези 1.5 градуса, до които Парижкото споразумение опитва да ограничи затоплянето, ще стане най-късно през 2040 г., независимо от усилията;
• покачването на морското равнище се е ускорило три пъти в последните години в сравнение с наблюдаваното между 1901 и 1971 г.;
• оттук нататък покачването може да се спре независимо от мерките; малко вероятно е да достигне 2 м, до 2100 г., но е възможно при продължаваща интензивна употреба на изкопаеми горива, сред най-черните сценарии е 15-метрово повишаване до 2300 г.;
• до 2100 г. крайбрежия ще бъдат засягани всяка година от приливни вълни, които преди това са ставали веднъж на век;
• между 2011 и 2020 г. температурата на повърхността на земята в глобален план е била с 1.09 градуса по Целзий по-висока от тази между 1850 и 1900 г.;
• "много вероятно" е топенето на ледниците в последните 30 г. да е основно причинено от човешката дейност;
• системите за поддържане на живота на планетата (например почвата, климатът, екосистемите, видовото разнообразие и наличието на прясна вода) вече са силно изменени от затоплянето и ще минат векове или хилядолетия, преди това да бъде обратимо;
• киселинността в океаните (която нараства при повишаване на концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата) ще продължи да се увеличава дълго време.

Горещи вълни веднъж на десетилетие, лета без арктически лед

Може да се твърди и че приносът на човешката дейност за горещите вълни като тези в Източното Средиземноморие или наводненията в Германия и Китай се е "увеличил" в последното десетилетие. Подобни вълни вече трябва да се очакват не веднъж на 50 години, а всяко десетилетие. Тропическите циклони стават все по-интензивни; засушаването е станало 1.7 пъти по-често в сравнение със средата на миналия век.

"В миналото хората казваха: Не можех да кажеш нищо за конкретно (метеорологично) явление. Но сега всъщност можем да правим количествени изявления за екстремните метеорологични явления," казва Михаел Венер, съавтор на доклада от националната лаборатория "Лорънс Бъркли" в Калифорния.

Друго заключение е, че морският лед в Северния ледовит океан може да започне да се топи напълно всяко лято и това да стане поне веднъж до 2050 г. Това е най-оптимистичният сценарий.

Надеждата - въглероден бюджет

"Код червено за човечеството" е определението, дадено на доклада от генералния секретар на ООН Антониу Гутериш.

Очаквано обаче докладът да предлага и щипка оптимизъм. Част от този оптимизъм е във възможността покачването на температурата да се "стабилизира" при по-сериозно съкращаване на емисиите".

"Ако сега обединим силите си, можем да избегнем климатична катастрофа. Както обаче докладът дава да се разбере, няма време за отлагане и място за извинения", заяви Гутериш.

Нужно според авторите е придържането към "въглероден бюджет" или към максимално количество въглеродни емисии, които още могат да се вкарат в атмосферата, за да се постигне ограничаването на глобалната температура в определения диапазон. Според учените от средата на по-миналия век с изпускане на 2.4 трлн. тона въглероден диоксид температурата се е увеличила с 1.1 градуса по Целзий.

В момента емисиите, които се отделят, са малко над 40 млрд. тона годишно и според учените бюджетът ще бъде изчерпан след още 400 млрд. тона в атмосферата. Тогава шансът да бъде овладяно глобалното затопляне до 1.5 градуса спрямо доиндустриалните нива е 50%.

Дори изпълнението на този план ще доведе до повишаване с 1.5 градуса най-късно през 2040 г. Без плана то трябва да се очаква по-рано.

Нужни ще са още чисти технологии, методи за улавяне и съхранение на въглерод, засаждане на множество дървета и други.