Горските пожари в цяла Южна Европа през последния месец - независимо дали са предизвикани от мълния, или от подпалвачи - са разпалени от суша и екстремните жеги, пише "Дойче веле".

Учените не се съмняват, че изменението на климата е основният двигател на поредния екстремен огнен сезон. Те също така разбират, че адаптацията към климата в страните, изложени на пожар, е недостатъчна за справяне с горските пожари, които се очаква да се влошат.

Разглеждаме защо средиземноморските и балканските страни са толкова предразположени към пожари и изследваме последствията от затоплящия се свят.

1. Защо средиземноморските региони са толкова пожароопасни?

Летните пожари са естествена и често необходима част от живота на средиземноморските гори. През десетилетието преди 2016 г. около 48 000 горски пожара са изгорили 457 000 хектара годишно в петте южноевропейски държави, където горските пожари са най-разпространени: Испания, Франция, Португалия, Италия и Гърция. Според учените огънят също може да предизвика обновяване и да насърчи биоразнообразието в тези региони.

Всъщност общностите са се научили да се справят по-добре със средногодишните пожари в горещи и сухи региони в Южна Европа, като по-сложните стратегии за предотвратяване на пожари водят до цялостно намаляване на броя и размера на пожарите от 1980 г. насам.

Но твърде често през последните години пожарите ескалират далеч над нормалния им размер и интензитет.

Разрушителните пожари през 2017 и 2018 г. отнеха стотици животи в цяла област, простираща се от Турция до Испания, докато страните от Централна и Северна Европа, включително Швеция, също пострадаха.

Такива безпрецедентни огнени събития са неизбежно свързани с екстремни засушавания и топлинни вълни.

2. Какво предизвиква пожарите?

Месец юли е вторият най-горещ, регистриран някога в Европа (и третият най-горещ в световен мащаб). Югът на континента е във фокуса на тази изключителна жега, като температурите в Гърция тази седмица се очаква да достигнат максимум от 47 градуса по Целзий.

Гърция и съседна Турция са в разгара на гореща вълна, която би могла да бъде най-лошата от 30 години - извиквайки спомени от кошмарния огнен сезон на 1987 г., който отне 1500 живота само в Гърция.

В Турция почти 200 отделни горски пожара бушуват в страната само за седмица, което принуждава някои крайбрежни жители и туристи да избягат в Егейско море в търсене на безопасност.

Така че, докато палежите и природните причини, като мълнии, са еднакво виновни за разпалването на пожарите, екстремната топлина е увеличила интензивността им и е истинският виновник за разрушенията, нанесени в районите, засегнати от пожар. Ето защо най -малко 55% повече площ е изгоряла в цяла Европа до 5 август от средната стойност за предходните 12 години.

Този факт се усложнява от остарялото управление на горите, а понякога дори от свръхзащитата на естествените гори, например чрез гасене на пожар.

Пожар на 1 август пламна в Пинета Данунциана, градска борова гора в италианския град Пескара, принуждавайки 800 души да се евакуират. Но тъй като районът е защитен природен резерват, той не подлежи на управление на горите, като редовно разчистване на подраст или подлагане на контролирани изгаряния. "Подрастът изгоря много бързо", каза Карло Маски, кмет на Пескара.

"В повечето средиземноморски региони настоящите политики за управление на горските пожари като цяло са твърде фокусирани върху потискането и вече не са адаптирани към продължаващата глобална промяна", пишат авторите на изследване през 2021 г. "Разбиране на промените в пожарите в Южна Европа".

3. И така, какво общо има климатът с това?

Докато изгорената площ на средиземноморския регион намалява леко през последните 40 години, това се дължи главно на по-ефективни усилия за контрол на огъня, според Европейската агенция по околна среда.

Глобалното затопляне увеличава честотата и тежестта на климатичните условия в световен мащаб - както се вижда по време на безпрецедентните горски пожари в Австралия и Калифорния през последните години.

И неизбежно изменението на климата увеличи риска от горски пожари в цяла Европа, включително в централните и северните райони, които обикновено не са предразположени към пожари.

4. Какви са последиците за климата?

В световен мащаб горските пожари са отговорни за значителните емисии на парникови газове и за 5% до 8% от 3,3 милиона годишни преждевременни смъртни случаи от лошо качество на въздуха, според климатичната група Carbon Brief.

Но въглеродните емисии от горски пожари намаляват през последните десетилетия. Това отново се дължи на подобрената противопожарна защита.

Оставащият проблем е сериозността или интензивността на пожара, което има по-мащабен ефект върху улавянето на въглерод, тъй като горите горят толкова, че не се възстановяват.

През 2017 г. емисиите на CO2 от екстремни горски пожари в Югозападна Европа (а именно Иберийския полуостров, Южна Франция и Италия) са най-високите от поне 2003 г. насам, достигайки приблизително 37 тераграма CO2.

За да поставим това в контекст, изключително широко разпространените горски пожари над Иберийския полуостров и средиземноморското крайбрежие през 2003 г. отчитат същото ниво на антропогенни емисии като цяла Западна Европа за тази година.

И ако интензивността на горските пожари унищожава значителна горска покривка през 2021 г., загубата на въглеродно поглъщане може да бъде още по-опустошителна за климата.