В края на мандата на служебния кабинет министърът на икономиката Кирил Петков задейства идеята си за създаването на Иновационен хъб, управляван от борд от най-известните българи по света.

Според доклад, разгледан на правителственото заседание в сряда, идеята е на едно място под шапката на Министерството на икономиката да се събере потенциалът на Държавната агенция за научни изследвания и иновации (ДАНИИ), Българската агенция за инвестиции, Националния иновационен фонд, Българската банка за развитие, Българската агенция за експортно застраховане и Агенцията за малки и средни предприятия.

Всички тези структури трябва да започнат да работят заедно и координирано за привличането и подпомагането на иновативни компании с висока добавена стойност и експортен потенциал, каза Кирил Петков след заседанието на правителството.

По идеята се работи заедно с Министерството на образованието и науката и с вицепремиера по еврофондовете, защото всички пари за иновации трябва да се съберат на едно място.

ДАНИИ беше създадена през 2020 г. и реално заработи в началото на тази година. Новата агенция беше създадена специално, за да управлява Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация с бюджет от 1.3 млрд. лв. от еврофондовете през настоящия програмен период 2021 - 2027 г. Тя е на пряко подчинение на Министерския съвет, като това беше направено по препоръка на Европейската комисия. За да се прехвърли сега отново към Министерството на икономиката, трябва да се иска пак разрешение от Брюксел, което ще отнеме време, стана ясно от обясненията на Кирил Петков.

Междувременно служебният министър на икономиката си е върнал контрола върху дейността на Националния иновационен фонд. В края на мандата на ГЕРБ бе взето решение фондът да се премести от 1 юли от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) към ДАНИИ. Сега обаче с промени в устройствените правилници на структурите, свързани с управлението на парите за иновации, фондът се връща обратно в ИАНМСП, реши служебното правителство, като така задейства реализацията на идеята на Петков.

Посоката на работа на всички тези структури ще се задава от Иновационен борд, в който ще влизат министрите на икономиката и на образованието и още около 20-тина известни българи по света, като д-р Райна Фичорова от Харвард и икономистът Илиян Михов от INSEAD в Сингапур, експерти от ИТ сферата и професори от Стратфорд. Те ще заседават онлайн и ще задават иновационните приоритети на България и измерителите, дали те се постигат, обясни Кирил Петков.

Така според него Министерството на икономиката ще се освободи от несвойствени дейности и ще се превърне в двигател на растежа за България.

Започваме процеса, но реализацията му ще отнеме поне две години и трябва да бъде продължена и от следващите управляващи, каза Кирил Петков.

Той е убеден, че ако тази идея бъде реализирана, около 4500-те компании у нас, които са 1.5% от всички фирми сега, чиято производителност е над средноевропейската, ще станат двигател на растежа и икономиката ни ще нарасне двойно.