Едно от големите имена на съвременната българска литература -Ивайло Балабанов си отиде от този свят на 76-годишна възраст. Тъжната вест за кончината на поета съобщи кметицата на Ивайловград Диана Овчарова, където Балабанов се беше установил през последната година.

Майсторът на словото Ивайло Балабанов е роден на 28 август 1945г. в село Хухла, Община Ивайловград. Продължително време живее в Хасково, а след това дълги години в Свиленград.

Член е на Съюза на българските писатели. Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Лауреат е на „Южна пролет“, носител и на наградата за цялостно творчество на името на Александър Паскалев. Носител е на още много национални отличия за работата си. Печатал е свои творби в почти всички големи столични литературни издания, както и във вестници, списания и алманаси в цялата страна.
Поклонението ще бъде утре от 9.00 часа в храма "Свето Преображение Господне" в Ивайловград, а погребението е от 10.00 часа.

ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ

/Ивайло Балабанов/
Европа, млада и непохитена,

четеше своя рицарски роман,

когато, във зора незазорена,

загина рицарят Иван-Шишман.

Европа плачеше за Жулиета,

Европа се прехласваше по Бах...

А, с вълчи вой, в тракийските полета,

вървяха глутниците на Аллах.

Когато обкръжена от слугини,

тя плуваше в охолство и разкош,

във Солун, на пазара за робини,

гяурките вървяха - пет за грош.

Когато тя строеше катедрали,

и замъци... във зимния Балкан,

скърбяха тънки липови кавали

и плачеха за Алтанлъ Стоян.

Въздигаха се кървави калета,

градени със отрязани глави.

И, всъщност, си остана непревзета

страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,

широка колкото следа от лъв,

но се превърна в страшна вълча яма,

покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,

със камък и стрели от бучиниш,

дедите ни завардиха Европа.

И турците не стигнаха Париж!