Едно от големите имена на съвременната българска литература -Ивайло Балабанов си отиде от този свят на 76-годишна възраст. Тъжната вест за кончината на поета съобщи кметицата на Ивайловград Диана Овчарова, където Балабанов се беше установил през последната година.
Майсторът на словото Ивайло Балабанов е роден на 28 август 1945г. в село Хухла, Община Ивайловград. Продължително време живее в Хасково, а след това дълги години в Свиленград.
Член е на Съюза на българските писатели. Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Лауреат е на „Южна пролет“, носител и на наградата за цялостно творчество на името на Александър Паскалев. Носител е на още много национални отличия за работата си. Печатал е свои творби в почти всички големи столични литературни издания, както и във вестници, списания и алманаси в цялата страна.
Поклонението ще бъде утре от 9.00 часа в храма "Свето Преображение Господне" в Ивайловград, а погребението е от 10.00 часа.
ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ
/Ивайло Балабанов/
Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато, във зора незазорена,
загина рицарят Иван-Шишман.
Европа плачеше за Жулиета,
Европа се прехласваше по Бах...
А, с вълчи вой, в тракийските полета,
вървяха глутниците на Аллах.
Когато обкръжена от слугини,
тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун, на пазара за робини,
гяурките вървяха - пет за грош.
Когато тя строеше катедрали,
и замъци... във зимния Балкан,
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтанлъ Стоян.
Въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави.
И, всъщност, си остана непревзета
страната на хайдушките орли.
А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.
Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа.
И турците не стигнаха Париж!
Ема
Костов
Голям
Наблюдател